Йордан Велчев пред бюста на поета-революционер: Народите се равняват по върховете, не по низините си
Стотици пловдивчани отбелязаха Деня на Ботев и загиналите за Свободата на България пред паметника на поета-революционер Цар-Симеоновата градина. Много граждани, политици и военни, поставиха цветя под монумента на великия българин, който днес сякаш светеше в ореол, огрян специфично от слънцето. 139-та годишнина от гибелта на Ботев обедини всички, нямаше неприятно политиканстване, нямаше партийни лозунги, както се случваше в едни предизборни предни години. Политиците и публичните фигури деликатно замълчаха, тъй като, както каза писателят Йордан Велчев в словото си, пред Ботев се мълчи.
Поетът, които бе изминал този път, за да се опита навеки да измие срама от челото на робците. Човекът, който бе поставил потресающата диагноза „Аз не познавам нито един българин, който да не пее, когато го бият. Най-после ние не познаваме нито един българин, който да няма поетическа душа, агнешко сърце, птича риторика и заешко благородство” още по-малко може да бъде същностен мотив за действията на дежурните оплаквачи. Защото народите се равняват по върховете, не по низините си. Защото днес, в третото хилядолетие след Христа, да бъдеш оплаквач на върхове означава да превръщаш историята в бумеранг, запращан след зазиданите врати на една къща, от която единственият изход е да се погледнеш с чисто чело. Но как да го сториш,когато днес българинът е сам, а мъртвите не живеят вече край него, каза в словото си писателят Йордан Велчев.
Думите му накараха всички да се замислят. Защото оплаквачи и пишман патриоти около нас колкото щеш. Историята обаче не помни такива люде, помни онези, които се целят във върховете.
