Янина Танева: За да се случи промяната, човек трябва да си нацапа ръцете

Искаме да провокираме способността на всеки да сътворява света, в който живее, казва двигателят на форума Емпатийст
Не трябва да има идея за провал, защото не знаем колко дълъг е пътят

Първият по рода си в България и на Балканите EMPATHEAST форум стартира след броени дни. Събитието за социални иновации чрез емпатия започва, като програмата включва десетки събития, будещи гражданския потенциал за промяна – от неформални срещи, през лекции, игри, инсталации в градска среда, работилници, World Cafe, партита, въздушна акробатика до плейбек театър и много други. Двигателят на форума Янина Танева пред КАПАНА.БГ.

Какво да очакваме от форума Емпатийст, каква е целта му?
Емпатийст е един опит да разкажем историята на социалното предприемачество и социалните иновации. Опит да започнем да разказваме една такава история в България, с което се опитваме да провокираме една креативност от нов вид- не креативност в рекламните агенции, не креативност в бизнес средите. Искаме да провокираме креативност за социална промяна, да докараме едни хора от цял свят, които променят системите около себе си и го правят по един постижим, прост, лек и интересен начин. И да се опитаме да ги съберем на едно място, за да избухне една креативна експлозия от идеи и взаимодействия. Ние го наричаме опрашване на идеи. Затова създадохме Емпатийст. Името на събитието идва от Емпатично виждане за промяната в Източна Европа.

А защо емпатия?
Защото е една хубава латинска дума, която никой не познава, а ние искаме да си имаме една хубава латинска дума, която никой не познава… (смее се ). Защото означава, че можем да създаваме новите модели в обществото ни, което е пълно с дефицити и вакууми, които нито бизнесът, нито публичните услуги успяват да решават. По тази причина всъщност социалните иновации са единственият изход да създаваме такива нови модели, които с времето да изместят едни нефункциониращи, стари, индустриални модели в образованието, в икономиката, в управлението, от които всеки ден страдаме, но не си даваме сметка. Едно време човешкият ген е бил такъв, че сме възприемали заплахата, когато дойде до теб един вълк например. Знаеш, че това е опасност, събираш целия си адреналин и човешкото същество някак си се спасява.

Повече може да прочетете на КАПАНА.БГ