Дъ Клише ин май майнд

Автор: Кирил Николов

Ако попитате – всеки мрази клишетата. Ако се загледате – животът ни се състои от тях дори на клетъчно ниво. Странно е и майче не е гот.

Клишето продава. Например – рефрена за вечната любов, за завръщането, за безсребреното богатство на звездите, за подвига на гладния, за лошотията на сития, за Пътя, за Доброто, за красотата…

А, това последното много ме кефи!

Слава Богу, красотата днес има сигурни емпирични измерения и еталони, та няма нужда да се трепем за откриването й. Е, голяма част от тях са пластмасови, но това днес вече е благороден материал. Богатите купуват прелести на едро, бедните импровизират с подръчни материали – някои от тях, доста успешно. И ето едно кошмарно клише, чиято вътрешна несъстоятелност е така очевидна, че не знам как аджиба се е клиширало до такава степен: „Усетът на българина към красивото”…

В тупик съм – не знам откъде да почна.

Гледам по една важна телевизия, че разнополовите водещи приличат на разточително сатурирани три де анимационни герои, пък и така се държат… На друго ТВ място популярен с безсмъртието си герой прилича на лош експеримент по евгеника. На трето подобно зрителско кътче студиото е решено в стил Бедрок, но иначе трябва да бъде лаборатория за модерно политическо мислене. Дизайнерите на бюджетна издръжка пък изглежда са двойкаджиите на своите факултети…

Кошмар, иначе е весел! Ама не е красив.

Обаче пък, вижте какви красоти стават в Бъдещата Европейска Столица на Културата!

Фасадите на нашите блокове приличат по шарения на Чипровски килими, но, уви, без чудната хармония на този вече невъзможен артикул. Централните улици и улички се подновяват с хъс и пари, но само, за да подчертаят творческото скудоумие на Съвременните Архитекти. Общинската охрана крачи достолепно в дрехи на селски пъдари, наети на случаен признак, а в името на Красотата неотдавна бяха премахнати уютните навеси на централните бистра – може да те пържи южнорумелийското слънце, но красотата иска жертви…

Еех, не знам да продължавам ли…

Гледам, то как да не го видиш този разкош, точно пред култовите Банички до Халите, сложили една чушмичка. Ще ме прощавате, но преди да видя, че това е Златен Ритон, асоциирах с брадавица от златен бронз… Натрапва се на сурата с ръст и лъскавина вън от всякакъв контекст. Иначе е актуално –  споровете за Панагюрското Златно Съкровище трябва да се решат в полза на Пловдивчани. А вещта е дар от някакви бележити българи, на мен неизвестни. Но то пък какво ли ми е известно на мене.

И аз искам да направя дар на Града – чешма, решена във фалическа стилистика – пиеш Aqua Nuda и осъзнаваш очевидното… Пък и нашият град има традиции в тази символика – да вземем например Summit Альоша.

И т.н., и т.н…

Хайде стига! Лозето не ще молитва, иска мотика!

Бахти клишето – лозаро-винарските програми се печелят с горещи молитви и индулгетативни дарения…

И все пак, хора – пролет е! Най – красивото клише, сътворено от Самия Дядо Боже. Няма какво да възразите, нали!?