Добрият пример: Земята и хората на Левиев посреща студентите в Аграрния университет
Грижат се за невероятната фреска на Йони както майка за детето си
Аня Петрова
Светлите примери за отношението към българското изкуство не са се изчерпали още. След жестоката гавра с фреската на Йоан Левиев в Дома на културата, Под Тепето се зае със задачата да намери и представи добрите примери за това как трябва да се държим с паметта и наследството на големите. Вече ви разказахме за „Трите грации на Вселената” в х-л Лайпциг и запазената фреска в Новотела, а днес с радост ви показваме „Земята и хората” в Аграрния университет.
Това е паметник на културата и историческа ценност. Сградата е от 1959 г, а първата рисунка е създадена през 1960-та. Тя е с този университет от самото му начало, разказва Руми Бакърджиева, експерт в центъра за връзки с обществеността към Аграрния университет. Вероятно още при проектирането на сградата са имали предвид таланта на Левиев и му е било осигурено пространство, което по-късно той да превърне в платно за фреската си. Основната рисунка представлява Майката Земя, държаща в ръката си плода на сътворението. Отстрани са разперени двете крила на стената, които биват дорисувани през 1967-ма, а в завършеността си мащабът на цялото творение може да те остави безмълвен. Акцентът е върху ръцете, оръдието на труда. Мъжките са силни, а женските, които в реалността би трябвало да са нежни и красиви, биват сякаш надрани от събирането на тютюна. Тази фреска вдъхва живот- неподвижните инак рисунки сякаш работят неуморно 50 години върху стените.
Всеки, който види тази творба остава впечатлен. Имали сме много гости – български и чуждестранни, не е имало човек,който да не оцени стенописа подобаващо, сподели Руми Бакърджиева и допълни, че никога не е имало ръководство на университета, което да е имало намерение да премахне делото на маестрото. Макар и множеството ремонти направени по ректората в годините, главна цел винаги е била запазването на фреската. Освен съхранението от Аграрния университет са се постарали и да разпространят „Земята и хората” до по-широк кръг от хора. В юбилейното изданиена университета са поместени сцени от рисунката. Дори поканите по случай събитията са с тематика „Левивото творчество в нашата сграда”.
Фреската се намира точно срещу входа на ректората и щом влезеш е невъзможно да не те привлече, за да я разгледаш по-отблизо. През годините е посрещнала и изпратила толкова много студенти, ръководства или дори просто случайни хора, влезли да се насладят на изяществото й. Аграрният университет се грижи за нея както майка за детето си, поради което днес те са Добрият пример за начина, по който трябва да се отнасяме с изкуството, културата, паметта и историята си.
