Героите на деня: Светльо инвестира, за да рекламира България пред българи

Ентусиастът обикаля страната, снима и излага в забележителни изложби

Роптае срещу дограмите и гипсокартоните в манастирите


Бях шлосер в Булгартабак. Там чукахме и изправяхме метали. Сега изправям хора. Затова съм тук. Да върна самочувствието на пловдивчани. Така обяснява изложбата си от 120 снимки на българските скални църкви, манастири и крепости на бели платна в Цар Симеоновата градина Светлозар Стоянов. Преди 14 години е тръгнал от любопитство да разбере повече за земите, по които живее. Търсил е книги, исторически сведения на различни наши предшественици, за да научи къде да отиде. Разпитвал е и хората, които са го качвали на автостоп, за да отиде от едно село към някой град или обратното. В последствие е започнал да снима това, което вижда, за да го сподели с непознатите и непознаващите тези места.

Първата изложба, направена от Светлозар, е със заглавие „Осквернени и забравени храмове в България”. Като нашата отапетена „Св. Марина“. Той забелязва, че показаното не се нрави на някои. Обвинен е в това, че ги е показал, без да разбере защо. Исках да внедря на неразумните, че трябва да работим за храма като сбор от хора, казва Светльо.
Днес хората минават и се наслаждават на родината си, спомнят си за времето, когато са ги посещавали или си мечтаят да отидат на местата, където не са били. Някои леко промърморват защо и тяхното село не е на снимките, но искрено се радват на идеята.

Фотографът на забележителностите става свидетел през пътешествията си на разни хора с разни идеали. За съжаление не пазим нашите наследства. Дори когато прибягваме към тях да ги ремонтираме, ние не знам как се прави. Не може на един средновековен манастир да му слагаш гипсокартон и алуминиева дограма и какво ли още не. Впечатлен съм от Асеновград. Там има много параклиси и всеки от параклисите има семейство, което се грижи за него, обяснява Светлозар.
Той смята, че с подобни изложби се стимулира туризма, а местните хора порастват. Човек трябва да има очи и да е отворен за красотата, казва Светльо. В момента, когато не е край картините си в Цар Симеоновата градина, той и негови приятели възстановяват Мисловишкия манастир.