Малката скумрийка Сийка

Прясна скумрия, пълнена с целина и лимон и запечена на фурна

Креативно Гладен

Много ми се ядеше нещо прясно в това продължаващо мрачно време; нещо здравословно, и в същото време нещо, което да ме засити, а не просто да остави празно чувство в иначе изпълнения ми с добри намерения корем. Пуснах се в една от големите вериги магазини без никаква конкретна идея- липсата на план съвпадаше учудващо добре с липсата на финанси. Лутах се из многобройните кориди, докато не стигнах до щанда с прясна риба – изключително добре зареден както с риба, така и с добро настроение от страна на продавачите зад щанда. След кратка размяна на стандартните реплики станах горд притежател на прясна беломорска скумрия.

Тъй като Черния е един вид гуру в моя микро свят на риболова и всичко свързано с рибите (дори зодиакално), си спомних как веднъж ми обясняваше една доста логична теория. Ставаше въпрос за това, че всички изкуствено отглеждани риби всъщност са пълни с антибиотици. Има логика –  ако си инвестирал няколко хиляди (изберете си валута) в малки пъстърви или лаврачета, които се надяваш да станат големи, за да ги продадеш на печалба – ще направиш всичко възможно да избегнеш риска от ‘екологично’ обоснована епидемия от някаква рибешка зараза. Скумрията, от своя страна, заедно с треската, са едни от най-разпространените видове риба, които се ловят свободно по океани и морета (казано иначе – има ги по много и навсякъде) и въпреки риска от всякакви замърсители в открито море – със сигурност поне не са надрусани до козирката с антибиотици. Тези мисли ми минаваха през главата, докато гледах с умиление и привлекателната цена на скумрията.

Освен всичко друго, въпреки че на много хора скумрията им е ‘миризлива’, аз всъщност обожавам вкуса й- освен това прясната скумрия няма нищо общо със замразените си роднини (нещо като приликата между Homo Sapiens и Homo neanderthalensis). Скумрията е пълна с ненаситени мазни киселини, белтъчини, ниско калорична е, изобилства от минерални вещества като калий, фосфор, флуор, цинк и натрий, целият спектър на витамини B, регулира кръвната захар, помага на храносмилателната система, укрепва нервната и така нататък. С две думи –  скумрията е супер храната в нашето морско меню (иначе трябва да изпиша още 3 страници описания за полезните й свойства и значимост от историческа и икономическа гледни точки).

Прибрах се вкъщи отново без план, и все така без пари, но с чувство на удовлетворение. Отворих хладилника и намерих малко целина и лимон. Първата ми мисъл беше, че рибата и целината са неприложими заедно (‘т’ва да не е телешко?’), в следващия момент реших да експериментирам.

Целината – в случая ‘celery’, или както някои вериги го превеждат буквално ‘селъри’, е от този вид, който се използва в западните страни за директна консумация като салати и фрешове- с дебели стъбла, малко по-мек вкус и светло зелен цвят. Този зеленчук също е мега полезен – намалява холестерола, нормализира кръвното, намалява риска от рак и хиляди други полезни свойства, за които можете да прочетете в интернет. Това, което мога да добавя, е и нещо плашещо, за цвят- селъри-то съдържа един от най-неприятните алергени, открити в храни изобщо. Реакциите могат да бъдат изключително неприятни, ако организмът ви не харесва този алерген, като има дори смъртоносни случаи – но по времето ,когато реших да нарежа зеленчука и да го комбинирам със скумрията, бях много ,  много далече от тези констатации (а и никога не съм би алергичен към храна).

* измих скумрията, изчистих я и я оставих да си почине настрани, докато се изцеди от водата;
* измих и нарязах целината (celery) на дребни кубчета;
* същото направих и с лимона, като след като го измих, леко обелих най-горния слой на кората (и най-горчивия), без да махам цялата кора;
* извадих зехтин, сол, малко сух чесън, и омесих нарязаната целина и лимон с подправките;
* с получената смес напълних рибата, като преди това ‘овалях’ цялата риба в зехтин; това което остана от ‘плънката’ сложих под-, над- и около рибата в един керамичен съд, подходящ за печене;
* покрих с фолио, пекох 35-40 мин., като накрая махнах фолиото и запекох за 5-6 минути
* сложих червената покривка и извадих виното.
Питието: поради липса на класическо бяло вино – извадих бутилката италианско пенливо вино, която ми бяха подарили за един рожден ден и отлежаваше от тогава, вече година, спокойно в моя хладилник. Така комбинацията ‘риба-целина-пенливо вино’ стана пълна мешавица. За сметка на това се оказа учудващо вкусна.

Мъдрата мисъл: класическата поучителна китайска поговорка: Дай на човек една риба и той ще яде един ден. Научи го да лови риба и той винаги ще има храна.

Музиката: няма да цитирам абсурдната иначе детска песничка за ‘Малката скумрийка Сийка’,в която накрая детски хор пее сватбения марш на Менделсон – по случай сватбата на същата тази Сийка; вместо това – нещо по-свежо, каквато беше и първоначалната идея на вечерята: Lack of Afro – The Basis, http://www.youtube.com/watch?v=12FtuQ35Q_I

Филма: Big Fish на Тим Бъртън, някак логично 🙂 http://www.imdb.com/title/tt0319061/

http://foodcreative.tumblr.com/