Косьо Цеков: Смисълът на дните, които ми остават, е музиката

Мълчалив и гениален. Човек, който общува не с думи, а с музиката си. Велик пианист, глас и композитор. Това е Косьо Цеков от ФСБ. Преди близо две седмици той направи дебют и като театрален актьор в общата си пиеса с Рашко Младенов, в която, случайно или не, играе безмълвен музикант. Спектакълът бе засипан със суперлативи и от критици, и от публика. Цеков се разприказва пред диктофона на Под тепето, за да говори за музика, семейство и мечти. 

– Има ли кой да следва дирята на ФСБ, да поеме щафетата? Ти имаш наследник в лицето на сина си, но има ли други такива?

– Всеки млад човек сам избира пътя, по който да тръгне. Аз специално не съм насочвал сина си да следва моя път. Това беше негово желание. И аз не съм го спирал. Желанията, които имат младите, те си ги сбъдват. Няма нищо лошо в това. Колкото до дирята- това е хубавото на хората на изкуството- и след като ги няма на този свят , посланията им остават. Във формата на творбите им. Един архитект оставя своя сграда, един музикант- музиката си, художник- картината си. Важността им за поколенията зависи от таланта на твореца. Аз лично се радвам, че нещата, които сме правили толкова много години, продължават да се слушат и да стигат до сърцата на хората. Това е изключително важно за нас и само може да ни радва.
Музиката е дирята, която оставяме. Ние не сме нито писатели, нито архитекти, нито актьори. Ние сме музиканти. Музиката, която сме направили , остава. Това е най-логичното и най-естествено.

– Все по- рядко свирите „След 10 години“…

– Не, че по-рядко свирим „След 10 години“. Веднъж или два пъти не сме го свирили. А причината е, че това е единствената песен, която не е наша. Тя е на една италианска група. Текстът е в основата на хита. Прекрасният тест на Мишо Белчев, но по някога и на нас ни омръзва да сирим винаги едно и също на финала. И нормално е да разнообразим бисове и финали. Няма нищо лошо в това, скоро може пак да я изсвирим.

– Дебютирахте скоро като актьор. Как се чувствате в новото амплоа? А в него някак играете себе си- супер талантливия мълчаливец, който говори с изкуството си…

– Актьор е силно казано. Това бе голямо предизвикателство за мен. И съм много радостен, че мога да бъда партньор на Рашко Младенов в тази ситуация. Ние взаимно се допълваме, защото той е един перфектен пианист, с който се забавляваме на сцената. Това е едно готино забавление, в което и двамата намираме смисъл- както в пиесата, така и извън нея. И в спектакъла, и в живота всичко, което се случва и ни дава криле, смисъл на дните, които ни остават, е музиката. Аз там играя горе-долу себе си. Имам един много дълъг монолог. Затворен и мълчалив съм и най-важното за мен е да изразя себе си чрез музиката. Такъв съм си. Но иначе сред компании и в тесен кръг приятели – никак не съм мълчалив. Каквото е имало да казвам досега с музиката. В музикалното слово съм най-силен.

– За колко време композира парчето в спектакъла „Ла“- „Внимание, вратите се затварят“?

– Парчето от спектакъла бързо стана, защото аз бях много запален и се изкефих на това. Сол и пипер в песента е, че тя е само от две думи. Успяхме да направим изцяло развита балада – тип ФСБ само с две думи, което мисля, че се харесва на публиката. Има кодош. Пеем с удоволствие.

– Какво да очакваме от Косьо Цеков в скоро време?

– Имаме дата за новия концерт на ФСБ. Събитието е насрочено за 27 март 2013 г. в зала 1 на НДК. Концертът ще е един, няма да правим турне. Който иска да се сдобие с билети, отсега да си вземе, защото това ще е много здрав рок концерт. Подробностите около програмата тепърва ще ги мислим. Колкото до мен- завършвам новия си самостоятелен албум, четвърти. Скоро ще излезе. В него участват много млади музиканти. Дизайнът на тавата ще бъде направен от Кольо Карамфилов.