Източник: Дневник
Не се е случвало често, да не кажем почти никога, министерство да обяви, че туристическият сезон е лош. През тази година беше прецедентът.
Първо министерството обяви, че ще си ревизира оптимистичните прогнози, а след това – макар и от желание да се разграничи от предните управляващи, обяви, че курортите са готови за туристи, но такива няма. В допълнение, неотдавна министърът на туризма Илин Димитров заедно със свои колеги от региона подписа писмо до Еврокомисията с призив за подкрепа на страните, чийто летен сезон е под заплаха.
От туристическия бранш пък коментират, че и българските, и чуждестранните им гости променят модела, по който почиват през лятото – резервациите като цяло се правят по-късно, престоят се съкращава и туристите са по-предпазливи с разходите си.
Август не се отплаща за юни
Че има спад признават и хотелиери, и туроператори, но казват, че положението не е така драматично, както в началото на лятото. Общото мнение е, че то е започнало слабо, но сега в разгара на сезона ситуацията е напълно различна. Август по традиция е най-активният месец за почивка и ако има спадове, те най-малко се усещат.
Картината през трите месеца е различна, но общото впечатление е за по-труден и по-неравномерен сезон спрямо миналата година.
Юни беше по-слаб при значителна част от хотелите и именно слабият старт трудно може да бъде компенсиран по-късно, тъй като при сезонния туризъм юли и август имат естествен таван на заетостта, посочват от Бургаската регионална туристическа камара в отговори до „Дневник“.
И на юг, и на север има хотели, които се справят по-добре от други. По Южното Черноморие хотелите с предварително договорен туроператорски бизнес са по-защитени, докато тези, които разчитат основно на свободния пазар и индивидуалните туристи, усещат по-силно колебанията. На север тези, които са задържали цените от миналата година, са по-успешни – пример за това е Албена, докато повишението – в рамките на 5-8% спрямо миналото лято, се е отразило на резултатите в Златни пясъци, дава пример хотелиерът Венцислав Танчев.
На юг, където по традиция разчитат в по-голяма степен на вътрешните туристи, цените (без да става дума за прословутия таратор) това лято силно варират между отделните обекти. Но браншът твърди, че няма значителна разлика с 2025 г. – тя е в рамките на 10%, други не са ги променили, а има и обекти, които предлагат промоции.
Справката е предоставена на „Дневник“ от Министерството на туризма и е актуална към 14 август. Данните за юли са предварителни. Данните за средния престой са условни, тъй като част от туристите пристигат в края на посочения месец и продължават престоя си през следващия. Броят на нощувките от украинци не прави разграничение между туристи и бежанци, уточнява ведомството.
На север се разчита на по-малко пазари и спадът при някои от тях води до по-лош резултат като цяло. Румънският, германският и полският пазар тази година са със спад и това го усеща целият бизнес на север от Варна. Румънците са по-чувствителни на тема цена, а финансовите проблеми на държавата им, в резултат на които и заплатите са замразени, си казват думата.
По-осезаем е спадът по Северното Черноморие в хотелите от по-висока категория. На този етап обяснението е, че хората с по-големи възможности са избрали по-бюджетни хотели, а тези с по-скромни – въобще не пътуват.
И на юг отчитат отлив това лято от Румъния, Германия и Полша, като при някои спадът на индивидуалните туристи се усеща особено ясно. Същевременно се засилват пазари като Молдова и Украйна, но те са позиционирани в по-ниския ценови сегмент. Това определя и по-ниски приходи при по-голям брой нощувки.
Освен това се отчита като цяло по-голяма предпазливост в поведението и на чуждестранните туристи. Те също често избират по-кратки престои, по-ниска категория настаняване от обичайната и контрол върху допълнителното харчене. Това означава, че настаняване в по-висока категория е за сметка на по-къс престой.
Колко да е скъпо
При сезонните хотели високата заетост през юли и август сама по себе си не е достатъчна, за да компенсира слабия юни, особено ако пиковите месеци са продадени на прекалено ниски цени. Затова според наблюденията на Бургаската камара не е коректно да се говори еднозначно нито за „скъпо“, нито за „евтино“ Черноморие.
Пазарът е различен според дестинацията, категорията, качеството и начина на продажба. Има и хотели, които не са евтини, но предлагат съответното качество и добавена стойност.
Танчев също посочва, че свободните сравнения на цените и услугите между България и Гърция, най-често, не дават точната картина. Напомня, че цитираните в социалните мрежи сравнения не са между еднакви като качество и категория обекти.
„Че цените в България са се повишили, това е факт, това го усеща всеки…Но бъдете сигурни, че ако питате един германец, англичанин, или който ще да е европеец, той ще ви каже същото – че в неговата родна страна цените по заведенията са станали вече такива, че много трудно може човек да си ги позволи. Така че това не е само български феномен“, коментира Танчев.
Смяна на тренда
Туроператорите и хотелиерите отчитат, че това лято и българските, и чуждестранните им гости са сменили модела, по който почиват.
На юг отбелязват, че интересът на българите се запазва, но повече се практикува краткият и уикенд туризъм, докато по-дългите престои са по-ограничени. Българите, живеещи в чужбина, остават важен сегмент и при тях се наблюдават по-дълги ваканции от около седмица и повече. „Така че впечатлението, че българите са изчезнали от българското Черноморие, не се потвърждава от наблюденията на бизнеса“, отбелязват от камарата.
В Созопол българската е основната аудитория, особено през уикенда. Такива са наблюденията още за Несебър, Свети Влас, Слънчев бряг, Поморие и др.
Подобно поведение обаче се проследява и при чужденците – повече, но по-кратки ваканции. Показва го и поведението при най-голямата група чужденци по морето – румънците. Финансовите проблеми на държавата, замразяването на заплатите се виждат и по тяхната ваканция в България.
Освен това наблюденията на бранша сочат, че резервациите като цяло се правят по-късно, увеличават се last minute записванията, престоят се съкращава и туристите са по-предпазливи с разходите си. Част от тях избират по-ниска категория настаняване или по-кратка ваканция, за да се вместят в бюджета си. Това се отразява не само на хотелите, но и на ресторантите, баровете, магазините, екскурзиите и останалия съпътстващ бизнес.
Танчев също посочва, че особено след пандемията, хората все повече избират да посетят повече места по света, макар и за по-кратко, отколкото да използват цялата си лятна ваканция, за да са на едно място. Затова вече не е толкова важно да се отчита броят на туристите, а колко време остават. Танчев изчислява, че 1 нощувка по-кратък престой, на сезон означава 10-15% спад.
Бургаската камара споделя мнението, че дължината на престоя е не по-малко важна от броя на туристите. Броят дни има отношение не само към платените нощувки, но и към оставените пари в ресторантите и други търговски обекти.
Затова се оформя обобщението, че тази година туристите остават за по-кратко и потребяват по-предпазливо.
Крилата на сезона си остават крила
От година на година се скъсява. Това е проблемът. Така описва вечно коментираната тема за удължаването на сезона Венцислав Танчев. Въпреки климатичните промени не изглежда да се върви към повече туристи преди началото на лятото и след края му.
От една страна българите не ходят на море извън рамките на лятото, ако не броим някои по-дълги празници около Великден или през май и за някой и друг уикенд. Така крилата остават само за чуждестранните гости. И по-конкретно тези, които идват с чартъри. Чартърните програми обаче – основно от Германия и Великобритания, не се удължават извън сезона.
Гражданите на Полша, Чехия и други държави от региона нямат навика да пътуват до морето извън активния летен сезон, когато са ваканциите и отпуските. А и те не си позволяват повече от 1-2 почивки на година. В региона я няма и характерната за крилата на сезона клиентела от третата възраст с добри пенсии, а и полетите до морето рязко намаляват извън лятото.
Освен това климатичните промени не водят до топла пролет, тъкмо напротив през последните години пролетта е късна и дъждовна, описва ситуацията Танчев. Посочва, че в крилата на сезона морските курорти реално влизат в конкуренция със сегмента на сити брейк туризма – това са месеците, в които множество хора обичат да посещават европейски градове. Затова не само според него държавата трябва да стимулира развиването на чартърните програми преди и след лятото.
Настройката като цяло на бранша е такава – с идването на новото правителство да се работи активно в помощ на туризма. Грошев отбелязва, че се вижда вече активност от страна на ресорното министерство и се надява така да продължи.
Големият хейт
Това лято прави голямо впечатление и това, че има масов, невиждан досега, хейт в социалните мрежи срещу туристическите услуги. Върху това се наслагват случки, които няма как да не направят лошо впечатление независимо дали има ясен виновник, или не. Примери за това бяха откритите мъртви морски обитатели, замърсяването с мазут, а да не говорим за случаите с отходни води или изплувала на повърхността тръба, която отвежда в морето отпадни, макар и пречистени води.
Според Иван Грошев, председател на Българската инкаминг асоциация, която обединява туроператорите приемащи чуждестранни туристи, тези новини не са станали част от информационния поток навън. А словесният негативизъм в социалните мрежи си обяснява с традиционния уклон на българите да харесват повече чуждестранните неща. Допуска и че коментарите за цените може да вървят по линия на противенето на въведеното евро. Посочва, че винаги е имало таратор по 10 евро, но досега не е бил обект на коментари.
От Бургаската камара също си дават сметка, че част от този хейт почива на реални проблеми – лошо обслужване, несъответствие между цена и качество, състояние на инфраструктурата, прекален брой търговски обекти, цени на такситата. По-големият проблем обаче е, че това негативно говорене прераства в обща лоша оценка за туризма. Отчитат, че след пандемията е настъпила промяна в изискванията на българските туристи. Те търсят не само хотел и плаж, а преживяване, емоция, добра кухня, автентичност.
Венцислав Танчев смята, че има негативни коментари с основание, защото не всеки хотел или ресторант предлага възможно най-добрата и най-качествената услуга. Но също и че хейтът е нещо традиционно за изказванията в България независимо от темата.
Отбелязва обаче, че през последните години част от хотелите по морето са обновени до ниво, което би ги продавало много по-скъпо навсякъде другаде в Европа. А България има имидж на евтина дестинация и реално нощувките не могат да надхвърлят определени ценови граници. Освен това смята, че българските туристи ще са склонни да платят съответната цена за такива хотели – като база и услуга, в чужбина, но не и в България.
