БългарияНовиниТуризъм

Чиста ли е морската вода по южните плажове?

Съвместната проверка на учени от Софийския университет и Асоциация Активни потребители установява замърсяване на 7 от 11 плажа, до 41 пъти над нормата

Всеки летен почивен сезон по Черноморието е съпътстван от множество оплаквания на туристите за здравословни проблеми. Обикновено това са летни „настинки“ и стомашно-чревни разстройства. При анализ на жалбите се вижда, че има населени места, хотели или плажове за които се установява концентрация. Съответно, в тези локации е възможно да съществуват фактори, обуславящи по-висока заболеваемост на туристите.

Обичайно летните здравословни проблеми имат инфекциозен характер, т.е. причинители са патогени. Тези вируси и бактерии се предават при контакти между хора, чрез консумация на заразени храни и напитки, или при къпане в замърсени морски/сладководни води. Предмет на това изследване е чистотата на морските води по популярни дестинации за плажуване на туристите. Дизайнът на изследването включва стандартен тест за санитарна микробиологична оценка, използван и от местните здравни власти (РЗИ). Определя се Escherichia coli, по методология аналогична на препоръчаната в Наредба 5/2008. Плажовете и конкретните географски координати за пробовземане на морска вода, са максимално унифицирани с тези на РЗИ-Бургас. Казано направо, нашите резултати и тези на РЗИ-Бургас могат директно да бъдат сравнявани. Подборът на плажовете включени в изследването е на база оценка на риска, избрани са тези с най-висока опасност от замърсяване. Подробности са представени в раздел „Методология на изпитването“.

Изследването е съвместна инициатива между група „Микробиологични рискове в околната среда, проект SUMMIT“ на Софийския университет и Асоциация Активни потребители. Осъществено е от мобилна група от учени, микробиолози, вирусолози и хидробиолог, плюс представител на Активни потребители. Освен санитарната микробиология се изследват и други показатели на морската вода, включително нови маркери за замърсяване, но това направление е изследователско и няма да бъде коментирано в тази публикация.

Критерии и законодателство

По-горе споменахме за максимална унификация на изследователския подход със законодателните изисквания. Регулацията за водите за къпане се осъществява от Наредба 5 от 2008г., която от своя страна въвежда общите за Европейския съюз критерии. Основен индикатор за замърсяване на водите за къпане е количеството на бактерията Escherichia coli. Това е добре познат бактериален вид, обитава храносмилателната система, открива се съответно в фекалиите на всеки човек. Escherichia coli е универсален индикатор за контаминация с отпадъци на води и храни, и се използва от учените и контролните органи за оценка на степента на тяхното замърсяване. Когато става въпрос за питейни води например, не трябва да се открива бактерията в 100 мл вода. При водите за къпане критериите са много по-либерални, лимита за морска вода е 500 клетки (наричани още cfu) за 100 мл, а оценката за отличен е до 250 броя/100 мл. В законодателството е описана подробно и процедурата за пробовземане, както и за анализ на резултатите в дългосрочна перспектива. Методиката за определяне на Escherichia coli е стандартизирана в световен мащаб и множество компании предлагат диагностични набори за този анализ.

Факторът „Каховка“

Всички помнят взривяването на стената на язовир „Нова Каховка“ и библейското наводнение което последва. Тогава заедно с водата в Черно море попаднаха и много замърсители и боеприпаси отнесени от залетите територии. В Одеска област на Украйна бяха забранени риболова и затворени плажовете, а някои от рестрикциите още не са отпаднали. Заедно с нежелателните химикали във водите на Черно море попаднаха и множество патогени. Например украинските здравни власти регистрираха дизентерия, холера и други инфекциозни агенти. Тогава в България имаше много опасения, подсилени от злонамерената руска пропаганда, че част от отровите могат да отплават на юг до нашите плажове и да съсипят туристическия сезон. За щастие хидрологията на морето и голямото разстояние са преграда и досега няма доказани токсични „емигранти“ от Украйна. Нашето изследване също не установява индикации за трансгранично доплували микроорганизми. Профилите на замърсяването на отделните плажове са строго индивидуални и зависят от местни фактори като наличие на вливания на отпадъчни води, броя на посетителите, морските течения и др. Например, точките за пробовземане в Свети Влас и централния плаж на Слънчев бряг са разделени от само 4 км. дистанция, те са в един залив, но както се вижда от таблицата резултатите са коренно различни. Никакви „Каховски“ бактерии не могат да повлиаят на нашето крайбрежие. За огромно съжаление, всички открити по плажовете ни нежелателни микроорганизми са с оригинален роден произход!

Резултатите

Таблица с резултати от тестването на съдържанието на бактерията Escherichia coli във водите за къпане на 11 плажа от южното Черноморие.

test.png

Обобщени са в таблицатa. Количеството Escherichia coli е представено като брой клетки на 100 мл морска вода, съгласно изискванията на наредбата за качеството на водите за къпане. От таблицата се вижда, че водите на само 4 плажа, от 11, отговарят на количествения критерий за съдържание на Escherichia coli. Най-чисто, с 240 клетки/100 мл, и оценка за качеството „отличен“, е плаж Харманите в Созопол. Освен него в лимита до 500 клетки се класират плажовете в Свети Влас, Поморие и къмпинг Златната рибка край Созопол.

На другият полюс е северния плаж, наричан Попски, на град Царево, където стойностите за Escherichia coli, достигат феноменалните 20666 клетки/100 мл, над 41 пъти над нормата. При визуалният оглед на мястото беше установено вливане на силно замърсен поток в залива, наличие на неидентифицирани тръби/канализация в посока крайбрежието, и силен мирис на фекалии в района. В непосредствена близост, 100-200 метра, се намира недостроен и изоставен хотелски комплекс, и купища отпадъци. Важна подробност е, че всичко установено от нас, не фигурира в досието на плажа публикувано на интернет страницата на РЗИ-Бургас: https://rzi-burgas.bg/kachestvo-na-vodite/. Има подозрение, че разположената на няколко километра градска пречиствателна станция не се справя с нарасналия обем отпадъчни води, и/или зауства твърде близко до залива на Попския плаж.

На второ място в позорната класация е южния плаж на Приморско, устието на Дяволската река с резултат от 11333 клетки/100 мл, 22 пъти над лимита. Сигнал за проблемите на тази локация беше подаден от местни жители, които наблюдават масивно вливане на фекални води в реката от околните хотелски комплекси, факт също пропуснат от РЗИ-Бургас. Очевидно бактериите се просмукват заедно със сладката вода в крайбрежния район.

Най-посещаваните плажове установени, донякъде субективно, от нас са Атлиман в Китен и Лозенец. Стойностите за бактерията и на двата надхвърлят лимитите съответно 2 и 4 пъти, но за щастие остават далече от Попския плаж. Този резултат е коментиран от нас защото показва, че броя туристи на плажа не е основния критерий за замърсяване. Във водите на препълнения Атлиман са установени 20 пъти по-малко Escherichia coli, от пустия откъм хора Попски плаж. Примерът илюстрира, че вероятно основен източник на замърсяване на крайбрежните води са незаконните и нерегистрирани вливания на отпадъчни води. Понеже застрояването е неравномерно, както и обхвата на канализацията, то качеството на водите за къпане не е еднакво на различните плажове. В съответствие с крайбрежната инфраструктура се променя и степента на фекалното замърсяване на морската вода. Всяка локация или залив е с характерен подпис. Очевидно чистотата на водата за къпане зависи от политиката на местните власти и където канализацията за отпадни води е пренебрегната, това веднага се отразява на качеството на градските плажове!

Препоръки за туристите

Обобщено, водите на 7, от общо 11 изследвани плажа по южното Черноморие, не отговарят на критериите за чистота, а при две локации, Попски плаж и Приморско юг, замърсяването е екстремално. Понеже в изследването са включени само 11 от регистрираните от РЗИ-Бургас 49 основни плажа предполагаме, че има и други с некачествена за къпане вода. Научният екип не иска да паникьосва туристите но все пак трябва да имате предвид следните изводи и препоръки:

  • Установеното наднормено съдържание на Escherichia coli е индикация за замърсяване от хора и отпадни води, и както се вижда от резултатите е строго специфично за отделните плажове. Контактът с бактерията не води автоматично до разболяване. Нейната наличност в наднормени количества, означава възможно присъствие и на  други, по-опасни човешки патогени. Накратко, където има повече Escherichia coli, може да се заразите с инфекциозна болест.
  • Типичните симптоми от замърсена вода са хранителни разстройства, настинки тип „летен грип“, с повръщане и температура, локални инфекции, особено на открити рани и лигавици, конюктивити и др. Съветваме ви при наличие на тези признаци да се обръщате към лекар на който да съобщите за посещението на конкретните плажове.
  • Избягвайте къпането в морски води за които имате предварителна информация за наличие на замърсяване.
  • Създайте навик след къпане в морето да вземате душ. Там където, както за съжаление е нормално за България, няма такива на плажа, посетете първо хотела за такъв.
  • Поддържането на добра лична хигиена е предпоставка за безпроблемна почивка! Не забравяйте, че отпадъците по плажа и водата се връщат при вас. Носенето и приемането на храни на плажа е предпоставка за заразяване от мръсни ръце и инфектиран пясък, а отпадъците са това върху което ще легнете, или в което ще се изкъпете на следващия ден.
  • Сигнализирайте на районите здравни инспекции когато видите изхвърляне на боклуци в морето, или намерите например тръба с изход във водата.

Няколко съвета към институциите

  • Установените при това изследване резултати за микробиологично качество на водите за къпане коренно се различават от съобщеното от РЗИ-Бургас за същите локации – https://rzi-burgas.bg/kachestvo-na-vodite/. Съветваме Министерство на здравеопазването да направи незабавно публична и независима проверка в РЗИ-Бургас.
  • Веднага затворете за ползване Попския плаж в град Царево понеже съдържанието на индикаторни микроорганизми показва силно замърсяване. Потърсете и отстранете източниците на отпадъчни води в района. До голяма степен тази препоръка важи и за Дяволската река в Приморско.
  • За нас е очевидно наличието на множество нерегистрирани вливания на отпадъчни води по Черноморието. Тази незаконна практика е заплаха за здравето на хората и в по-широк смисъл риск за развитието на туризма в България. Никой не иска да се къпе в мръсни води. Местните власти трябва да осъзнаят, че несвършената от тях работа, директно рефлектира в икономическото развитие на региона. ДНСК и здравните власти трябва да помогнат за откриване и затваряне на каналите и тръбите за отпадъчни води. Без това, няма да има чисти плажове!
  • Инфраструктурата на нашите плажове е в критично състояния. Териториите се експлоатират но явно в тях не се инвестира достатъчно. Масово отсъстват кошчета за боклук, а за душове със сладка вода общините явно са забравили. Това води до замърсяване на плажовете и морската вода и до влошена лична хигиена на туристите. Нашият бизнес иска да прави туризъм през 21 век, но очевидно са забравени стандартните придобивки на 20 век. Хигиената и чистотата са задължителни за плажовете!
  • Необходимо е обмисляне на въвеждането на задължителни изисквания за добри хигиенни практики на плажовете. Това освен инфраструктурата трябва да включва какво може да се прави там. Например, дали е позволено воденето на животни, консумацията на храни на пясъка, опъването на палатки и др. Туризмът не може да бъде просто изсипване на мнозинство хора на плажната ивица защото без спазване на правила за хигиена мястото може да се превърне в източник на зарази които ще съсипват отпуските на хората, но също така и бизнеса на безотговорните оператори и общини.

Ограничения на изследването

  • Включени са само 11 от регистрираните 49 плажа по южното Черноморие.
  • Подборът на плажовете е съгласно оценка на риска, т.е. търсени са замърсените плажове.
  • Пробите от морска вода са събирани в периода 31 юли – 2 август, което е в пика на летния туризъм. Това предполага най-силно замърсяване в този времеви отрязък. Затова е възможно в началото или края на сезона резултатите от тестването да са различни.
  • Количествените критерии за качеството на морските води за къпане в Наредба 5/2008 подлежат на дискусия. Те са разработени за типичните морски води в Европа, които нормално са с по-висока соленост от тази на Черно море около 2 пъти. Понеже Escherichia coli и другите индикатори за фекално замърсяване се подтискат от солеността на водата, то в Черно море тези бактерии са по-малко инхибирани. Възможно е да се обмисли промяна в количествения критерий в посока нормите за сладка вода която е до 900 броя/100 мл. Това обаче няма да „спаси“ служебно силно замърсените плажове.

Вижте още за методологията на изследването и плажовете ТУК.

Дежурен Редактор

Екип на Под Тепето - Наистина Пловдив

Вашият коментар

Back to top button
Изпрати новина