Под тепето с втора награда „Пловдив”, този път за рубриката на Владимир Балчев

„Забравеният град” с автор, историкът Владимир Балчев, донесе втора награда „Пловдив” на нашия сайт

И тази година, награди „Пловдив” се проведоха в Дома на културата „Борис Христов”, а залата беше почти пълна. Водещи отново бяха Лили Бързева и Марк Фаулър, на които сякаш отвътре им идва да забавляват и разсмиват публиката. Тазгодишната церемония бе още по-елегантна, а Държавна опера Пловдив, заедно с целия си екип добави прекрасна нотка изтънченост на вечерта.

Бляскавото събитие стартира с няколкоминутно закъснение, което бе напълно в рамките на допустимото. Вечерта започна под нежните звуци на оркестъра на Операта, с диригент Диан Чобанов, а гласът на певицата Мариана Панова озвучи цялата зала, която сякаш засия в този момент.

Само след няколко кратки шеги, разменени между стилните водещи, бяха обявени и номинираните в първата категория, а именно „Изобразително изкуство”. За тъй желаната статуетка се бориха няколко добри художници, всеки от които заслужаваше напълно да получи приза. Това е и категорията с най-много номинирани – цели 11 души, а именно Георги Убинов, Димитър Кирчев, Христо Христов, Емилия Арабаджиева, Илия Йончев, Димитър Чонов, Моника Роменска, Бисер Дамянов, Атанас Хранов, Иван Поповски и Ангел Каравланов. Наградата, обаче, е само една и тя отиде директно в ръцете на Моника Роменска, която използва възможността да благодари от сцената на Ана Дякова, на всички свои колеги, които допринасят за развитието на изкуството и на един специален човек, който неуморно се опитва да даде своя принос за града ни – майка си.

При обявяването на следващата категория се получи малък, технически гаф и докато водещите обявяваха категорията „Художествена литература”, от апаратната решиха да прожектират записите на номинираните в раздела „Журналистика”. Е, такива неща се случват и ситуацията бързо бе овладяна. За журналистически приз се бориха Владимир Балчев, Евгений Тодоров и карикатуристът Николай Арнаудов. Без много колебания, наградата отиде директно в ръцете на Владо Балчев за рубриката му в Под Тепето „Забравеният град”. Историкът сподели, че е хубаво да знае и вижда, че хората го четат с интерес. Това е втора статуетка за нашия сайт и ни прави единствената електронна медия, удостоена с такава почит и признание.

След това, програмата продължи по план и призът в раздела „Художествена литература” бе заслужен от Недялко Славов, който се конкурира за отличието с Александър Секулов и Йохан Девлетян. С излизането си на сцената, Славов призова за кратка пауза в памет на Стефан Бонев, след което сподели, че изобщо не е подготвен, защото е очаквал наградата да отиде при друг от номинираните. Хубаво е да виждаш как детство, младост и старост се сливат в град като Пловдив, заяви авторът, като сподели малко преди това, че неговият внук, който живее в Канада е от седмица при него. Погледнат от високо, Пловдив е велик, категоричен бе Славов и благодари от сцената на кмета на Пловдив, на издателите и на пловдивчаните за наградата, с която бе удостоен.

Между всяка от номинациите, Пловдивската опера радваше гостите на бляскавото събитие. Именно между предходната и тази, която ще ви представим след няколко реда, екипът на Операта предприе мерки – искат сграда за Държавната опера. Това искане съвсем не категорично и гръмко заявено. То бе вплетено в изпълнението на солистката Светлана Иванова и нейния колега, водещия Марк Фаулър, които запяха: „…Когато нова сцена построят за нас, това ще бъде най-прекрасно на света…” и „… Без Опера в Пловдив, сломен ще бъда аз…”, докато на екрана зад тях прожектираха едни от най-божествените сгради на оперното изкуство из целия свят.

Заигравката на екипа продължи няколко минути, след което още някой грабна тъй желаната статуетка. В категорията „Архитектура”, тя бе връчена на арх. Илко Николов, който с гордост заяви, че не му е за първи път да излиза на тази сцена, но наградата за него е стимул и отговорност. Всеки човек има връх в своя творчески път, но не смятам, че това е последният връх, който мога да постигна, заяви той от сцената на Дома на културата.

Наградата за музика, пък, напълно заслужено отнесе вкъщи Нина Найденова, директор на пловдивската опера. Тя с гордост заяви, че работи с едни от най-талантливите и ентусиазираните артисти у нас, а трудът, който полагат всичките 220 души в екипа, им се отплаща. Тя с радост допълни още, че е сбъднала своята лична мечта за оперен театър, а в резултат на това, и не само, ръстът на посетителите скочил с цели 150%.

Цял екип от хора излезе на сцената за получаване на следващата награда. Тя бе за категорията „Операторско майсторство и фотография” и отиде при младите хора от катедра Приложни изкуства със специалност Графичен дизайн и фотография на АМТИИ. Те имаха достойна конкуренция, в лицето на екипа от Виолин Палейков и Нончо Нончев.

Последва кратък етюд на директора на Драматичния театър Пловдив, Кръстьо Кръстев, който разсмя публиката с превъплъщението си на пияница. Кръстев използва момента и да заяви пред всички, че ремонтът на Драмата вече официално приключи и е горд, че в джоба си държи Акт 15 на сградата.

Последва категорията „Художествен превод”, а горд носител на тазгодишния приз е Иван Вълчев, който сподели, че приема наградата от името на цялото пловдивско ято преводачи. Той разказа, че преводачът винаги е скрит и никога не се качва на сцената, но самото му награждаване опроверга думите му. Нека се знае, че в Пловдив има дори преводачи, отсече Вълчев.

Следващите номинации за категорията „Театър” бяха изключително оспорвани и цялата публика притихна в очакване да чуе кой е тазгодишният и носител. За нея се бориха Стефан Попов за представлението „Аз, актьорът. Брат ми уби президента” и Александър Секулов за постановката „Няма ток за електрическия стол”. Секунда, две, три… Водещите мълчат, а Марк реши да покаже листа с отличения от двамата на камерите. Той, обаче, остана скрит за публиката и се наложи Лили със силен глас да покани на сцената Стефан Попов, който цитира Гьоте: „Искаш ли да създадеш нация, създай театър. Драматичен театър Пловдив е нация”, заяви актьорът, а цялата публика изпадна в бурни аплодисменти, които прекъснаха речта на Попов. Брилянтният актьор благодари на Кръстьо Кръстев и целия екип на театъра, а директорът използва момента, за да покани Операта да домува под покрива на новата сцена, докато и те се сдобият със своя сграда.

Призът за Детско творческо, пък, грабна Държавен куклен театър Пловдив, за високо майсторство в няколко от представленията си. Наградата прие г-н Попов, който шеговито намекна, че той е излязъл на сцената, защото е най-възрастният от екипа. Попов също използва момента да поиска нещо от кмета. Г-н Тотев, нова сцена за Драматичния театър, нова сграда за Опера, ние един ремонт не можем ли да направим, шеговито се обърна той към градоначалника.

Извънредна награда получиха Градската художествена галерия и Пловдивският културен институт, заради представената изложбата на 100 френски гравюри, обхващащи периода от 18 до 20 век, които са собственост на Галерията, но просъществуваха благодарение на екипната работа на двете институции.

Последната награда „Пловдив” бе връчена за дарителство и тя отиде в „КЦМ 2000” АД, които са спомогнали за просъществуването на повече от 20 събития в културния календар на града. Румен Цонев, главният изпълнителен директор на дружеството, съобщи, че само преди седмица е бил в Лондон, за да получи награда от Европейската банка за фирмата с най-добри екологични практики. Тази вече се вълнувам повече, отколкото се вълнувах в Лондон, сподели той. Наградата бе връчена от кмета на Пловдив, Иван Тотев, който закри и бляскавата церемония.

6 милиарда евро от брутния вътрешен продукт на страната е само от Пловдив, заяви градоначалникът, като допълни, че това го изпълва със самочувствие. Като заговорихме за сграда за Операта, се сетих и за стадионите… Можем да мечтаем, те мечтите са безплатни, шеговито подметна Тотев, но обеща, че до края на годината ще внесе предложението за нов дом на Държавна опера Пловдив пред Общински съвет и заяви, че това може да се случи още през септември. Що се отнася до Кукления театър, дайте първо да ви дадем земята, пък после ще мислим за ремонти, отсече той.

В крайна сметка, елегантната церемония завърши с много усмивки и бурни аплодисменти за всички номинирани и наградени дейци на Пловдив, всеки от които заслужаваше да получи престижното отличие.