JUS ES ARS BONI ET AEQUI…

Кирил Николов

JUS ES ARS BONI ET AEQUI… (Правото е изкуство на доброто и справедливостта)

Някой вярва ли в това?
Някой мислил ли е дали това е максима, в която трябва да вярваме априори, или е дефиниция, която трябва да разберем, осмислим и възприемем като отношение към работата ни на юристи?
Но ние, хората, не обичаме да вярваме просто ей така. Трябват ни факти. Хеле пък на юристите, голяма част от които не знаят какво е факт. Нейсе.

Дядо ни Гай е бил широко скроен човек, личи си. Щом в определението си е смесил наглед несъвместими неща – правото и изкуството, доброто и справедливото. Ние не сме така широко скроени, понеже буквите на закона станаха неизброими и от дзверене в тях нямаме време да погледнем отвъд тяхната барикада. Метафизичният ореол на правото отдавна е загубен по пътя му до наши дни. Правната онтология е ребус за юристи без работа и непонятна високопарност за онези от нас, които нямат време да погледнат синьото небе.

Най-голямата оценка за една деятелност е да бъде назована "изкуство". Защото изкуството е божествен дар, съществуващ и проявяващ се без алгоритми и пронизващ със своята необяснима, но винаги човешка, абстрактна философия и справедливост.

Ако "правото" на Гай е "изкуство", то по горните аргументи не се нуждае от нарочен, нормативен алгоритъм, по който да се въздаде. Привидната нормофицирана схема е като шаблон, необходим за онези, които не разбират изкуството. А "шаблон" има, но той не е писан, нито истинското му име е шаблон. Това е божествената доброта в сърцата ни, която, обаче, при ехокардиография не се вижда. По друг начин, обаче ние не гледаме на този божествен агрегат.

Ето защо мъдрият дядо е приел, че правото като изкуство се интересува от доброто. Защото Законът трябва да изглежда така, че без да бъде познаван, да бъде спазван от добрите хора. А, ако хората не са винаги "добри", то именно чрез светлината на правното изкуство трябва да бъдат просветени.

Сигурно знаем, че думата за справедливост на латински е и дума за еднаквост. Но справедливостта, разгледана като еднаквост в третирането на едни и същи социални явления, е непостижима без да се върши като изкуство. И то отново защото не могат да се нормофицират критериите за това. Тя е постижима само чрез доброто, защото то е универсално и константно. Условие за справедливост е вярата, че доброто е по-силно от всичко, само вярата, че "Правото е изкуство за доброто и справедливото"… Понеже абсолютно условие да получим добро е да го даваме. Да го даваме без да смятаме бройката на тези дарове, нито тази на надарените с тях. Когато стане това ще го получим, просто, защото даруващият ни също не е гледал математически на нас. Доброто не се "заслужава". То се дава. Ако приемем това, ще правим изкуство и ще творим справедливост.

Приключвам, разплаках се.