Реалистично ли е да посрещнем 3 милиона туристи в града през 2019?
Това ще е ръст на туристическия поток с цели 275% и би бил абсолютен прецедент според статистиките на ЕП
Нека погледнем какво се е случило с туризма на предишни столици на културата, за да разберем какво можем да очакваме за Пловдив
Деян Вълчев
Миналата година Пловдив беше избран за Европейска столица на културата. Това безспорно е голям успех за пловдивската администрация и града като цяло. Кметът Тотев, както и ресорният зам. – кмет Стоянов, а и всички участвали в подготовката на кандидатурата на Пловдив, с право се гордеят с това си постижение и неслучайно то беше голям коз в предизборната им кампания за местни избори. Тези по-малко от две хиляди гласа, които разделиха Иван Тотев от Славчо Атанасов, със сигурност щяха да бъдат в полза на воеводата, ако Пловдив не се беше окичил с престижната титла.
Това е и събитието, което най-много обедини пловдивчани последните години. Ако велоалеите за едни са чудесна придобивка, то за други те са зле замислени и лошо изпълнени. Ако динамиката на ремонтите и новите строежи на тротоари, детски градини, паркове, пешеходни зони, е силно одобрявана от част от пловдивчани, то има и такива, които не са съгласни с евтините червени павенца, кичозните лампички в сърцето на града и високите местни данъци.
Пловдив 2019 обаче е различен. Това е бялата лястовица. Григор Димитров преди 2 години. Българският национален отбор по волейбол точно преди полуфиналния му мач на голямо първенство. Първата победа на СДС на изборите през 90-те. Това е повод за обединение, гордост, мечти и надежди.
Пловдив ще стане притегателен туристически център на Балканите. Очакваме 3 милиона туристи през 2019. Това са само част от изявленията на пловдивската администрация, отразени от не по-малко еуфорични, да не кажа истерични, медии. И за да не се превърне Пловдив 2019 в поредния провал на полуфинал на световното по мечти и надежди, е добре да се заровим надълбоко във фактите. Методиката е семпла – нека погледнем какво се е случило с туризма на предишни столици на културата, за да разберем какво можем да очакваме за Пловдив.
Статистика има. Трябва обаче да се чете.
И така, какво ни казва статистиката? Европейският парламент публикува сериозен анализ на ефектите от това един град да бъде Европейска Столица на Културата (ЕСК). В изключително подробен доклад, публикуван през 2013 г., са разгледани всички ЕСК от 1985 г. и са изнесени данни за туристическия поток в годините предхождащи годината на културна столица, данни за самата сакрална година, а и дългосрочен ефект в годините след като се разсее пушилката и градът изтрезнее от едногодишния купон.
Разбира се, евентуален ръст на туристите може да се дължи и на други събития, не само на ЕСК, но тях няма да ги отчитаме с презумпцията, че целият ръст идва от наситения културен календар.
Какви са резултатите?
Съвсем очаквано, повечето градове се радват на увеличение на туристите през годината на ЕСК. Този ръст варира от 1% за Берген до над 40% за Лил. В много градове ръст се наблюдава и в предишните години, не само в годината ЕСК. Специалистите обясняват това със силния рекламен ефект на инициативата, както и от самата подготовка за знаковата година – все пак не всички музеи и инфраструктура се строят/обновяват в самата година на ЕСК.
За да прогнозираме ръст на туризма в Пловдив не е достатъчно да се вземат данни за всички градове и да се намерят средните стойности. Нормално е при традиционно силни туристически центрове или големи градове като Прага, Мадрид, Атина, да се наблюдава по-нисък ръст на туризма, просто защото тези градове така или иначе са познати на туристите от цял свят и рекламният ефект на ЕСК е по-малък.
Можем все пак да вземем градове като Талин, Болоня и Линц, които са от мащаба и туристическия потенциал на Пловдив.
Нощувките в красивата столица на Естония са се увеличили с 30% през 2011, когато тя е ЕСК, спрямо 3 години по-рано. В Линц увеличението е от порядъка на 10%, а в Болоня – малко повече. Изобщо няма град, който да е удвоил туристическия си поток в годината на ЕСК спрямо няколко години по-рано.
Дори да вземем френския Лил, който се радва на ръст над 40%, трябва да отбележим, че там преди ЕСК, градът предприе изключителни мащабни инфраструктурни проекти. Чисто новата гара за влакове-стрели, открита в средата на 90-те, приближи Лил на по-малко от 2 часа от Лондон и на 40 минути от Брюксел. Появиха се цели нови бизнес квартали, а старата част на града беше цялостно реновирана. И резултатът е 40% ръст на туристите за няколко години.
Пловдив очаква около 800 000 – 850 000 туристи през 2015 и 3 милиона през 2019. Това е около 275% ръст! 275%!!!!! Дано се случи. Но би било изключителен прецедент и е важно пловдивчани да бъдат подготвени за по-реалистичните прогнози. От подобни прогнози зависят доста бъдещи инвестиции –от магазинчета за сувенири, през барове и ресторанти, та до хотели за милиони.
Да не стане така, че към неизбежния алкохолен махмурлук през 2020, да прибавим и финансов такъв.
Как да се чете таблицата:
Годината на европейска столица е „кота нула“ т.е. броят туристи тогава е 100%. Броят на туристите в предходните и следващите години са представени като процент от тази кота нула. На по-простичък език – ако процентът на предходната година е по-нисък от 100%, тогава в годината на ЕСК е имало ръст на туризма. 
С лекото уточнение от изнесени официални документи, че подписът на Тотев като областен НЕ фигурира в меморандума за издигане на Пловдив за столица на културата, а чак в документи когато става кмет. Тоест, в самото начало, той не е подкрепил проекта, а вече пред свършен факт. Защо? По слухове от негова съпартийница – е бил против. Липсата на одобрението му навява към тази мисъл. Дали?
добре ще да е да не се работи само по визията на район централен та да не се спъне уважаемият турист малко по-далеч от периферията на центъра ,та да се нагледа и на цигания и на селяния.Пловдив не е само красива централна алея.
PR-ът на маминия малко се е поувлякъл в прогнозите, но няма страшно хотел Империал до тогава ще е поне троен и ще реагира подобаващо на наплива от туристи, колкото и да са те
Почти 300%-ен ръст е смехотворен и до голяма степен бутафорен като лампичките и другите кичозности, с които се гордее администрацията. Все още съм на мнение, че до голяма степен въпросът как ще се подготви града е до манталитет, а същият на Ваньо и Ко е по-скоро провансалски, да ме прощавате за френския.
В екипа, който работи за ЕСК има много кадърни и енергични хора, но за съжаление ще останат удавени от посредствеността и червените тухлички.
Аз пък искам да вЕрвам на бай Ваню и Чефу.Ш’а избиЙм световната каракуда през 2019.Целият свят ша ни глеЪ фУнтачиТЪтЪ, наакания след спукана тръба римски стадион, наводнените след спуканата тапа разкопки. Ш’а са щрака на буквичките, ша си гепи мазилчица от езерото.С’я някУЙъ БГ арх звизДъ като направи центъра. Все пак бутафорнното конкурче, нали за това беше…Не ги слушам там статистикитИ. Ваню, Чфу и Боку щом са го рекли….туй ша иЕ.
Така е, но това още повече влошава прогнозите и потвърждава тезата на автора.
„Можем все пак да вземем градове като Талин, Болоня и Линц, които са от мащаба и туристическия потенциал на Пловдив“. Пловдив е един от най-хубавите български градове, но няма потенциала на Талин, Болоня и Линц. Талин е прекрасен град със скандинавски дух и средновековен център, Линц е в Австрия, което значи много, а за Болоня това се отнася в още по-голяма степен. Добре ще бъде да сме реалисти и да реализираме това, което е по силите ни.