Организират форум за критически мониторинг на културните политики в Пловдив

Събитието се организира от новоучреденото движение „Реформи в културата”

Първият форум за критически мониторинг на културните политики ще се проведе в Пловдив- Европейска столица на културата 2019. Събитието ще се състои на 16 юни и се организира от новоучреденото движение „Реформи в културата“. Организацията е възникнала на 24 май, като основателите са близо 50 души, като в момента има над 500 привърженици в социалните мрежи, повечето от тях видни фигури в българската култура.

Нуждите от реформи в сферата на културата е са очевидни. Културата ни е в особено състояние и се нуждае от спешни мерки. Нуждае се от ревизия на съществуващите културни политики или отсъствието им, обяви на пресконференция в столицата проф. Александър Кьосев. На нея присъстваха други двама от учредителите на движението- издателят Манол Пейков и културният мениджър Асен Асенов.

Тримата обявиха, че форумът в Пловдив ще се проведе на 16 юни, от 10 сутринта до 16.30ч. Ще говорим за това какво няма да се случи през 2019г. Ще има две кръгли маси с участието на много специалисти от всички области. Ще се говори и за културно наследство. Форумът ще излезе с конкретни мерки и предложения до Министерството на културата, каза Манол Пейков.

На пресконференцията бе обявен документът, който е приел движението и с който стартира дейността му. В него, в дванадесет точки, става ясно какви цели си поставя „Реформи в културата“.

Културата е първостепенно благо и конституционно право на българските граждани. Тя е част от качеството на живот, условие за социалното участие, за кохезия и солидарност в обществото, стимул е за иновации и творчество. Затова за всяко общество тя не е лукс, а е необходимост. Подкрепата ѝ изисква не просто да се „наливат пари“, а да се създаде визия и да се инвестират стратегически усилия чрез разработване на устойчиви политики и интелигентни управленски инструменти. Те трябва да са зададени с дългосрочен хоризонт и да бъдат базирани на експертиза, а реализацията им може да се случи единствено чрез мерки, насочени към устойчиво поддържане на ценности и права, управление на културни процеси, изграждане на културни компетентности и развитие на публики. Само така може да се изпълни дългът към културния капитал на нацията, собственост и на бъдещи поколения. А уважението към собствените традиции е условие за културно бъдеще и за европейската културна принадлежност на българските граждани, заяви проф. Кьосев на представянето на целите на движението.

Нека не се страхуваме и нека не чакаме, призова Асен Асенов. Чакаме 30 години нещо да се случи в сферата на културата и няма да го дочакаме, ако не участваме проактивно в процеса, допълни той.

Движението иска справедливо финансиране на българската култура според приноса на културните индустрии в икономиката – минимум 1% от БВП за култура, както при всички останали членки на ЕС. Създаване и устойчиво въвеждане на гъвкави съвременни модели и финансови инструменти за подкрепа на културата, утвърдени от международната практика. Ще се работи върху тяхната специфика за всяка една културна област – при подкрепата на национално значими театри, оркестри, хорове и оперни състави, при подкрепата на галерии, архиви и музейни сбирки, при създаване на качествени български филми, при осъвременяване на материалната база и технологичната инфраструктура на културата. Реформа, осъвременяваща библиотечното, музейното и читалищното дело според императивите на дигиталната епоха. Устойчиви и подкрепящи политики към българската книга и четенето и поддържане на специализирана културна периодика. Разработване и утвърждаване на подходящи формати за култура в обществените медии. Създаване на управленски и финансови условия за равноправна културна конкуренция и иновации сред всички членове и екипи на художествените гилдии. Създаване на данъчни стимули за творци, посредници и меценати. Подкрепа и промислени държавни политики към съвременното изкуство, алтернативната сцена, младежките култури, към културните инициативи на гражданите и сдруженията. Политиките трябва да стимулират гражданско участие и включване, да следват принципите на децентрализация, подкрепяне на иновации и творчески експерименти. Ефективна, устойчива, ресурсно и информационно обезпечена държавна политика за опазване и социализиране на културното наследство, препятстваща корупцията и гарантираща водещата роля на експертите. Политики за развитие на културните компетентности при потреблението на култура, срещу комерсиализацията и деградацията на вкусовете. Тясна обвързаност между политиките за култура и образователната политика, що се отнася до посочените компетентности и особено при възпитанието на базисни човешки ценности, европейска солидарност и автентичен патриотизъм. Прекратяване на изолацията на българската култура. Обмислена стратегия за подкрепяне на международното културно сътрудничество и за представяне на международно културно съдържание пред български публики, за поставяне на важни български събития в календара на европейската и глобална културна сцена, се казва документът, който седи в основата на движението "Реформи в културата".  

Очаквайте да напишем национална стратегия за култура, която държавата все още не е написала. С нея ще мобилизираме творчески среди, граждани и активисти, а ще търсим и политическа подкрепа, заяви проф. Александър Кьосев.