С транспаранти „Те не са врагове“ недоволни сочат полицаите пред Енергото
Млади и стари излязоха за втори път на протест срещу увеличението на цените на тока с 13%. Под лозунга „С ботевски пламък в душата, на Левски с духа несломим, ний търсим в борбата разправа и робски вериги рушим” недоволните призоваваха минувачите да се присъединят и да потърсят справедливост. На мегафоните шестващите задаваха въпросите си с надежда гласът им да бъде чут и да получат отговор– „Докога частният интерес ще стои над обществения?“, „Пловдив, докога ще спиш”. Викаше се „Няма да платим”, „Мафия”.
Шествието стартира рехаво от Пощата, мина през центъра и до сградата на Енергото набра мощ. Протестиращите бяха поне пет пъти повече от предното недоволство миналия петък. Но организаторите очакваха много повече. Пет хиляди се канят във Фейсбук, 150 протестират! Няма нищо, множим се, въпреки всички пречки, махна с ръка един от водачите на митинга. Който водеха с мегафони момчета от „Че Гевара“, чието присъствие пък мнозина не припознаха като лице на протеста.
Ако не смятаме политическите нотки, събитието бе чисто и неосквернено. Хората положиха карамфили в импровизирано погребение на свободата на българина, заробен пред монопола. После погребаха самия монопол, а по-крайни плюха пред централния офис на електроразпределителното дружество. В множеството се движеха семейства с децата си, мъже с велосипедите си, самотници със свирките си, вдовици с транспаранти, пенсионери с празни портфейли, студенти с касови бележки за електроенергия.
Всички от блока казаха, че ще дойдат, а сама се оказах. Цените са непосилни за мен. Преди живях на ръба, сега ще живея на дъното, каза пенсионерката Николина Кънева. Нали ще градим гражданско общество, надявам се пловдивчани да протестират за това, което неудобряват. Къде сте бе, хора?, пита Донка Янова. Искам човечност. От две години майка ми не може да си плаща тока, отбеляза Димитър Танев. А Златка Бойчева се оплака, че като пенсионер- висшист получава от държавата 180 лева, които дава за лекарства, вода и ток и мизерства. Нямам самочувствие да изляза на улицата. В страшна депресия съм, искрена бе Златка. 
Браво, трябва да се чува гласа на хората. Цените за енергията наистина не са реални. Казвам го като човек, който 60 години е живял в чужбина. Тук виждам проява на мнение и това ми харесва, отбеляза Ервант Хугасян. Той обаче напусна протеста, щом младежи започнаха да скандират „Национализация“, Не на капитализма, не на алчните частници“. Това не е идеята на протеста, отбелязаха и други присъстващи.
Полицаите, съблюдаващи за спазването на реда и опазването на сградата, се бяха строили в редица, а протестиращите насочиха към тях табела „Те не са врагове“. На финал, протестиращите им дадоха знак, че ще трябва да заемат същата позиция и идната седмица, тъй като отново си дадоха среща пред Енергото. И обещаха че следващия четвъртък ще носят освен мегафони и плакати, и яйца, с които ще приготвят омлет по виенски върху прозорците на сградата. 
