Професиите на бъдещето представи ПУ „Паисий Хилендарски“ на кръгла маса в Деня на Европа

Преподаватели и работодатели обсъждаха длъжности, някои от които все още не са част от националния класификатор

Първите представители на новите професии  ще се дипломират след 3-4 години

„Образованието и образоваността не са единствено прагматика, нито университетите са професионални центрове. Ние не произвеждаме само квалифицирани работници на ишлеме. Хуманитарните науки през последните години са в особено положение, като че ли хората, от които зависи състоянието на тези науки, не могат да разберат тяхната роля за обществото и живота.“ С тези думи ректорът на Пловдивския университет проф. д-р Запрян Козлуджов се обърна към участниците в кръглата маса „Висшето образование пред предизвикателствата на гражданските професии на бъдещето“.

Форумът бе организиран в Деня на Европа, 9 май, от Философско-историческия факултет (ФИФ) на университета и в него взеха участие представители на РУО – Пловдив, Асоциация „Мария Кюри“ „Регионален държавен архив“ – Пловдив, Държавен архив – Пловдив, Общински институт „Старинен Пловдив“ и Исторически музей „Клисура“.

По време на кръглата маса ръководители на катедри и преподаватели във Философско-историческия факултет представиха новите бакалавърски програми, които буквално подготвят за професии на бъдещето и отговарят на международните и европейски регулации на съответните професии, т.е. с получената диплома може да се работи навсякъде по света. Съвсем реално след 3-4 тодини ще се дипломират първите специалисти за позиции, каквито все още няма в националния класификатор, но които са нужни на пазара на труда. Такива бакалавърски програми в България предлага само Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, коментира проф. Козлуджов. Наред с преподавателите в представянето се включиха и работодатели, които разказаха каква е реализацията в избраната професия.

Програмата на кръглата маса включваше три модула, посветени на основни проблеми във висшето образование: „Преодоляване на пропастта между знанията и уменията необходими на студентите при професионалната им реализация“, „Обучението на ефективни експерти за решаване на проблемите, породени от съвременните режеме на управление на живота“ и „Предлагането на пазара на труда на високоспециализирани специалисти с широка интердисциплинарна подготовка“

„Хуманитарните и социалните науки подпомагат работата върху „фините настройки“ на обществото. Затова и са част от новите форми на обучение, които ще подготвят младите хора за професиите на бъдещето“, каза при откриването на кръглата маса деканът на ФИФ доц. д-р Красимира Кръстанова, която бе и модератор на събитието. Ние се стремим да отговаряме на актуалните предизвикателства чрез обучението на експерти, които да решават ефективно проблемите, породени от съвременните режими на управление на живота. По този начин на пазара на труда в бъдещите няколко години ще се появат висококвалифицирани специалисти с широка интердисциплинарна подготовка, каза още доц. Кръстанова. Тя допълни, че новите бакалавърски програми, които подготвят за тези бъдещи професии, са „Английски език и културно наследство“, „География, технологии и предприемачество“, „Гражданско образование и биология“, „Гражданско образование и чужд език“, „Документалистика и архивистика“ и „История и чужд език“.

В подкрепа на хуманитарната академична подготовка, а също и в ролята на настоящ и бъдещ работодател на възпитаниците на ФИФ, директорът на Общински институт „Старинен Пловдив“ Йордан Илиев  откри първия модул с популярна мисъл на френския писател, философ и енциклопедист Дени Дидро: „Хората престават да мислят, когато престанат да четат“.

Новата бакалавърска програма „Английски език и културно наследство“ е създадена след консултации с ОИ „Старинен Пловдив“ за необходимостта им от кадри, които не просто владеят чужд език, но имат и солидни познания за историята и културата. Специалността е интердисциплинарна и е съвместен проект на Философско-историческия и Филологическия факултети на ПУ „Паисий Хилендарски“. По подобен начин е структурирана и бакалавърската програма „История и чужд език“, която дава възможност за избор на един от общо 14 чужди езика, които се изучават във Филологическия факултет.

Това е един от малкото случаи, когато работодателите знаят какви кадри искат „да поръчат“, коментира ректорът проф.д-р Запрян Козлуджов и припомни, че преди това е имало подобни договорености с бъдещи работодатели за възпитаници на Физико-технологичния факултет и на Филологическия факултет.

Регионално управление по образованието – Пловдив също разчита на възпитаниците на Пловдивската алма матер и има готовност да помогне с насоки в учебния процес на специалностите „Гражданско образование и биология“ и „Гражданско образование и чужд език“, обеща Иванка Киркова, директор на РУО – Пловдив. Заедно с нея на събитието присъстваха и старшите експерти Веселина Карапеева и Асен Василев, които също се включиха в дискусията за гражданските професии на бъдещето, представени преди това от доц. д-р Стойка Пенкова, зам.-декан на ФИФ и ръководител катедра „Социология и науки за човека“. „Гражданското образование е пресечна точка между науките за живота, човека и обществото“, подчерта доц. Пенкова.

Новите граждански професии на бъдещето все повече предполагат работа с хора и изискват съвсем различна комуникативна способност, която може да се придобие чрез специфичната симбиоза между базисна философска, социологическа и чуждоезикова компетентност, каза още доц. д-р Стойка Пенкова.

Неправителственият сектор е най-бързо развиващият се и ние сме представители на професиите на бъдещето, а се оказва, че трудно можем да открием подходящите кадри, споделиха Даниела Йончева и Диана Апостолова от Асоциация "Мария Кюри". Според тях младите хора са добре образовани, но няма необходимите познания за живота, специалности, включващи гражданско образование, биха дали необходимата  подготовка.

Обучението по културно наследство и новите професии и политики на ЕС бяха във фокуса на презентацията на доц. д-р Меглена Златкова, ръководител на Катедра „Етнология“ и гл. ас. д-р Елица Стоилова от същата катедра. Те съобщиха новината, че Пловдивският университет е поканен да се включи в  Балканската мрежа от университети, които ще участват в изследването  и организирането на образователни програми в областта на нематериалното културно наследство.

Доц. д-р Симеон Кацаров, зам.-декан на ФИФ, представи интердисциплинарните възможности на Пловдивския университет за постигане на по-високо ниво на съвременното обучение. В новите специалности Философско-историческият факултет е обединил усилията си с тези на Филологическия, Юридическия, Педагогическия и Биологическия факултети на ПУ.

С пълната подкрепа на Регионален държавен архив – Пловдив е създадена и една от най-новите бакалавърски програми на Философоско-историческия факултет – „Документалистика и архивистика“. Учебният й план включва запознаване с информационните технологии и интелектуалните комуникации, съвременния документален и архивен мениджмънт, международните архивни стандарти и електронното управление, включени са и дисциплини от правото, управлението и публичната администрация, разказаха доц. д-р Георги Митрев, ръководител на Катедра „История и археология“, и гл. ас. д-р Станислав Боянов от същата катедра. Мариана Вучкова, началник отдел в Държавен архив – Пловдив, представи възможностите за професионална реализация на бъдещите архивисти в страната и чужбина.

Д-р Пламен Нанов от катедра „Приложна и институционална социология“ коментира изучаването на иновациите и предприемачеството и проблемите свързани с тяхното прилагане, като същевременно с това представи бакалавърската програма „География, технологии и предприемачество“, която е с изцяло практическа насоченост при обучението. В хода на следването са предвидени интерактивни семинари и практикуми с акцент върху методите „учене чрез правене“ – учебни фирми, борси, учебни екскурзии, летни експедиции и практики за теренна работа и др.).

Участниците в кръглата маса „Висшето образование пред предизвикателствата на гражданските професии на бъдещето“ се обединиха около мнението, че през последните години се наблюдават устойчиви тенденции и процеси, който поставят нови предизвикателства, както пред работодателите, така и в процеса на обучение. Бъдещата професия „Музеен педагог“ също бе във фокуса на обсъжданията.

Пловдивският университет, и в частност Философско-историческият факултет, полагат усилия за хармонизиране на обучението с модерните тенденции в европейското образование. Чрез новите си бакалавърски програми ФИФ на ПУ цели преодоляването на пропаста между знанията и уменията, от които се нуждаят студентите, когато започват професионалната си реализация, каза при закриване на кръглата маса доц. д-р Красимира Кръстанова.