Европейският съд в Страсбург: България е нарушила забраната за изтезание

Макар и Стайков да не получава обезщетение, вредите срещу него са доказани

Европейският съд по правата на човека установи, че българската държава е нарушила забраната за изтезание в Член 3 на Европейската конвенция за правата на човека по отношение на Милен Стойков. Това стана ясно във вторник.

Стойков, който в момента излежава присъда в затвора в Стара Загора, бе един от тримата задържани за грабеж на стойност 1,8 млн. лв. от старозагорската фирма „Пещострой“. Дни след обира, Стойков е задържан в дома си в Казанлък, качен на кола и по негови думи, изкаран от града в посока към планината. Според версията на мъжа, там, в снега му е нанесен побой, горен е с автомобилната запалка и е забиван върха на нож под ноктите му с цел да се изтръгне от него информация за това къде са укрити парите. Той няколко пъти губил съзнание, но всеки път бил свестяван от полицаите, за да продължи изтезанието.

Съдебномедицинско удостоверение, издадено на следващия ден, установява, че Стойков има синини, ожулвания и наранявания по различни части на тялото си. През май 2010 г. е осъден на 16 години и 6 месеца затвор. Според съда, той не е бил принуждаван да прави самопризнания и доброволно е посочил къде са укрити парите. Стойков подава жалба до главния прокурор и Министерството на вътрешните работи, оплаквайки се от малтретирането, на което е бил подложен, но окръжната прокуратура отказала да образува досъдебно производство срещу полицаите, който бил потвърден от апелативната прокуратура.

В решението си Европейският съд отбелязва, че всички действия на прокуратурата след оплакването на Стойков са били насочени към това да се установи бил ли е той принуждаван да прави самопризнания, но не и към това да се установи упражнявано ли е над него насилие. Съдът отчита, че макар да не може да провери достоверността на описаното от Стойков за начина, по който е малтретиран, информацията за нараняванията му от съдебномедицинското удостоверение съвпада с описаното от него, в това число кръвни съсиреци под ноктите му. Още повече – самото правителство не е твърдяло, че Стойков се е съпротивлявал на ареста или че се е опитал да избяга. По тези причини съдът в Страсбург намира, че отношението към Стойков се квалифицира като изтезание.

В Страсбург намират нарушение на Член 3 от Конвенцията и в процедурен аспект. Отбелязват, че когато едно лице се оплаква на властите от сериозно малтретиране и нарушение на тази норма, от това следва по подразбиране изискване за ефективно разследване. Такова разследване трябва да доведе до идентифициране и наказване на виновниците. Макар в материалите по разследването си прокуратурата, а сетне пред Европейския съд – и националното правителство, да твърдят, че е бил разпитван свидетел на ареста, Съдът отчита, че в нито един момент идентичността на този свидетел не е уточнена. Това е определящо за адекватността на разследването, тъй като прокуратурата се е осланяла единствено на тези показания, за да отхвърли жалбата на пострадалия. Прокуратурата не е изследвала и въпроса съпротивлявал ли се е Стойков при ареста или опитвал ли е да бяга, за да бъде оценена законността и пропорционалността на поведението на полицаите при ареста му. В този смисъл се оценяват изводите на прокуратурата като лишени от достатъчно основания. Отделно от това, Съдът отчита, че прокуратурата е изследвала в дълбочина единствено евентуално малтретиране на Стойков по време на ареста, като е пренебрегнала твърденията му, че това малтретиране се е случило всъщност в няколкото часа след това. Пренебрегнати са данните от съдебномедицинското удостоверение за кръвта под ноктите, информацията от самия Стойков, както и свидетелските показания на съпругата му. Разследването, заключава ЕСПЧ, не е било ефективно, предвид ограничения си обхват.

„Това е поредно произнасяне на Съда в Страсбург за полицейско насилие срещу България“, коментира Красимир Кънев, председател на правозащитната организация Български хелзинкски комитет. „И нещо повече – тук Съдът установява, че е извършено изтезание. Това налага образуване на досъдебно производство, бързо и ефективно разследване по случая и предаване на извършителите на съд“, заяви още Кънев.

Европейският съд не присъжда обезщетения или разноски по това дело – жалбоподателят се е представлявал сам пред Съда и не е поискал парично обезщетение за неимуществените санкции, а единствено за имуществени санкции в размер на заплатите, които би бил получил, ако не бе в затвора. Съдът обаче не установява връзка между установените нарушения и твърдените имуществени вреди и е отхвърлил искането.