Европейски космически проект с принос за защитата на Земята

Автор: Силвия Петрова

Един от често използваните сюжети в апокалиптичните холивудски филми е за голям астероид, които ще удари Земята. Допълнителен драматизъм носят мерките, които трябва да се вземат, за да се предотврати подобна катастрофа. Фабулата в подобни филми основно се върти около взривяването на астероидите, но на практика възможностите за тяхното засичане и създаване на модели на траекториите им е също толкова важно. Сондата „Хера“ на Европейската космическа агенция, която беше успешно изстреляна миналата седмица, ще помогне в усилията за избягване на подобна заплаха. Тя пое на пътешествие на 195 милиона километра от Земята. Ролята на европейската агенция в защитата на планетата се изразява в изследване на малкия, безобиден астероид Диморфос, който НАСА умишлено отклони от траекторията му преди две години като проверка на концепцията дали ако един ден астероид бъде заплаха за Земята, то той може да бъде изтласкан от курса си. Директорът на Европейската космическа агенция Йозеф Ашбахер:

„Това е още един пример, че Европейската космическа агенция изпълнява целите си. Имаме редица успехи тази година – новата ракета „Ариана 6“ изведе успешно сателити в орбита през юли, в космоса е и мисията EarthCARE, която предоставя информация за връзката между облаците, аерозолите и радиацията с безпрецедентно ниво на точност, мисиите „Галилео“ и „Сентинел“, ракетите ни „Вега“ и предстоят още неща. Европейската космическа агенция е в най-добрата си форма. Постигаме успехи за Европа, а в този случай – и за човечеството, защото тази мисия е нашият принос за бъдещата защита на планетата.“

Диморфос е всъщност спътник на по-голям астероид – Дидимос, и европейската сонда ще е първата, доближила се до двоен астероид, които ще бъде изследван с три отделни сателита. Учените искат да проучат отблизо последиците от удара, за да разберат колко точно е била ефективна мисията на НАСА и какви промени може да са необходими за опазването на Земята в бъдеще.

„Откакто кометатабеше открита се надявахме и работихме за най-добрия изход, но правихме планове и за най-лошото“, казва в своя реч американският президент (в ролята Морган Фрийман) във филма от 1998 г. „Смъртоносно влияние“.

Неочаквано появилият се метеорит над Челябинск в Русия през 2013 г. рани около 1000 души и нанесе материални щети. Той беше с диаметър около 18 метра. Ако малко по-голям порази гъстонаселените централни части на например Париж, Лондон или Берлин последиците биха били катастрофални. И европейската сонда „Хера“, кръстена на гръцката богиня на брака, е една от първите стъпки за предотвратяването на подобно нещо. Хуан Луис Кано, координатор „планетарна защита“ в Европейската космическа агенция:

„През последните десетилетия разбрахме, че заплахите в Космоса са повече, отколкото очаквахме. Научихме, че има много материали, останали още от времето на създаването на Слънчевата система, които все още орбитират в близост до Земята. Съществува, разбира се, и заплахата от удар от астероид, който да нанесе щети на обществата ни и трябва да се защитим срещу тези неща. Затова космическите агенции, и конкретно Европейската космическа агенция, се подготвя, за да може да посрещне подобни заплахи.“

Директорът на Отдела за космически отпадъци към Европейската космическа агенция Холгер Краг, цитиран от „Политико“, заявява, че към момента идентифицирането на астероид става с около 10 часа предизвестие преди приближаването му към нашата планета. До края на това десетилетие целта е този период да се удължи до три седмици, като за това ще бъдат изградени три специални телескопа, които непрестанно да сканират небето. Единият от тях вече получи финансиране и би трябвало да заработи догодина в Италия. Вторият ще бъде в Чили, а третият – в Австралия. Планира се и изстрелването на още една бъдеща мисия с името РАМЗЕС, която да изследва астероида Апофис през 2029 г., когато той ще се приближи на 33 000 километра от Земята. В края на следващата година представители на 22-те страни членки на Европейската космическа агенция ще участват на Среща на върха в Бремен, на която ще трябва да съберат 250 милиона евро за довършването на космическия апарат.

Сондата с размерите на автомобил „Хера“, на стойност 363 милиона евро, е оборудвана с 12 инструмента и два наноспътника – „Ювентас“ и „Милани“. „Ювентас“ ще се опита да кацне на Диморфос в първи по рода си опит за кацане на такъв малък обект и трябва да изследва структурата на астероида и да измери гравитационното му поле.Вторият наноспътник ще изследва състава на Диморфос. Игнасио Танко – оперативен мениджър на управляваната от екип в Дармщат, Германия, сонда „Хера“ обяснява:

„Мисията първо ще отиде до Марс догодина, защото нямаме достатъчно ракетно гориво, за да отидем право при астероида. Ще използваме гравитацията на Марс, за да ни засили и тласне в правилната посока. На астероида ще пристигнем през 2026 г. Ще е необходима много прецизна навигация, за което екипите тук се подготвят и в момента.“

Сондата ще трябва работи в продължение на поне шест месеца, за да изпълни набелязаните цели.

Проф. Георги Сотиров, член на Научния съвет към Института за космически изследвания и технологии към БАН, разказва какви съвместни проекти са осъществявани досега с Европейската космическа агенция и какви предстоят в бъдеще:

„България подписа през април 2015 г. споразумение за европейска кооперираща държава между правителството на Република България и Европейската космическа агенция. Ние все още сме на нивото на предварително участие в Европейската космическа агенция, тъй като не успяхме да станем асоцииран член. В България за 10-годишен период са подадени близо около 150 проекта, от които малко по-малко от 50 са финансирани от държавата. До момента са осигурени средства за тези проекти в обем на 8 милиона евро. От спечелените 15 проекта за Института за космически изследвания, като най-значими с международно участие може да се споменат два. Първият е проект, свързан с разработването на космическите дозиметри от серията „Люлин“. Това е едно от най-добрите технологически решения на българската космическа индустрия, тъй като то намери голямо приложение – в повече от 15 страни в света се използват дозиметри от серията „Люлин“. При проект, спечелен през 2015 г., беше изстреляна космическа станция до Марс с помощта на Европейската и на Руската космическа агенция и до момента този прибор „Люлин“ работи в орбита около Марс и на всяка минута данните от нивото на космическата радиация се изпращат на Земята. Също така гамата прибори от серията „Люлин“ бяха използвани и на разработените от Илон Мъск спътници от сериите „Върджин галактик“. Миналата година успешно беше изстрелян спътник с монтирана на него апаратура. Бих подчертал и значението на проекта „Тестване на вегетационни индекси“ от спътници „Сентинел 2“ за оценка състоянието на зимни култури в България. Този проект беше съвместен между Института за космически изследвания и технологии на Българската академия на науките, Института за почвознание, агротехнологии и защита на растенията Никола Пушкаров и Фламандския технологически институт VITO. В този проект имаше възможност да бъде обединена информацията, получавана от спътниците на Европейската космическа агенция, Сентинел 2 и белгийски спътник, което даде възможност да се получат много добри резултати по изследване на вегетационните индекси за състоянието на зимните култури в България.“

Има ли някакви други постижения, които си струва да се споменат?

„Ако говорим за вътрешни постижения – при проект през 2018 г., който беше съвместен между Института за криобиология и хранителни технологии към Селскостопанската академия и Института за космически изследвания, бяха разработени нови видове космически храни за работа на екипажа и други работещи в екстремални условия – не само астронавти, но и летци и подводничари например. Този проект завърши много успешно. Бих искал да вметна, че ако говорим в исторически аспект, България е третата страна в света, която е разработила космически храни. Даже ние имаме патентовани над 32 различни национални блюда, които са патентовани с високи калорични и енергийни показатели. Работи се и по нов тип сателитна оранжерия. България е страната, която за първи път създаде космическа оранжерия още през далечната 1992 г. свместно с бразилска фирма. И на тази основа преди три години беше спечелен проект.„

Какви са основните проблеми или пречки за да върви по бързо и по успешно напред българската наука, съвместно с европейската?

„Похвално е, че Европейската космическа агенция се старае да подпомогне участието на българските организации. Аз мисля, че основна пречка за развитието на нашите космически изследвания, космическо инженерство, технологии и космическо образование е, че все още липсва Национална програма за космическите изследвания. За пример е Чехия, която има вече от 10 години разработена Национална космическа програма, която дава основните насоки, приоритетите, планира се бъдещият ход. Ние опитваме от две-три години да насърчим българската индустрия – микро, малки и средните предприятия. Много от тях все още не са наясно това, което ще се направи какъв приоритет ще заеме. В момента нашата страна и специално нашият институт има с повече от 15-20 международно признати научни организации като НАСА, японската JAXA, Френската космическа агенция имаме добри релации, с датската аерокосмическа компания, италианци и други, с които сме работили. Не бих забравил и това, че с Руската академия на науките имахме много добри релации. Ако говорим за възможности и традиции, за успехите на нашата страна в космическите изследвания не би трябвало да забравяме тази подкрепа. Вярно е, че войната в Украйна в настоящия момент наруши тези традиции, които имахме с Руската космическа агенция по линия на програмата „Интеркосмос“ и достигнатите успехи, но в момента смятаме, че с помощта на европейските институции и на организациите от страните, с които поддържаме контакт, ще ни дадат възможност за по-успешно участие в програми на Европейската космическа агенция.„

С кои европейски държави си сътрудничите най-често и най-успешно и в кои области на научните изследвания?

„В областта на използването на космическите дозиметри в момента имаме информация за използване на тези апаратури в Австралия, Австрия, Бразилия, Германия, Индия, Италия, Канада, Норвегия, Полша, Русия, САЩ, Финландия, Франция, Чехия, Швейцария, Южна Корея. Прибор, който е разработен от института, работи на борда на Международната космическа станция в момента и резултатите от данните дават възможност да се оцени нивото на радиация, както извън Международната космическа станция, така и вътре и оттам – да се следи за поведението на астронавтите, които живеят на борда на МКС. По линия на Европейската космическа агенция се обръща внимание за разработването на университетски курсове, на учебни програми за космически технологии, за космическо инженерство – от тяхното практическо приложение, възможности за повишаване на квалификацията… Има и програми за докторанти, които са потенциални фактически участници в нашата индустрия. Ако ние искаме да станем асоцииран член, ако искаме да станем равноправен член това означава, че ние трябва да представяме научни проекти и резултати – космически разработени прибори, техники, технологии и методики, които са на световно, на европейско ниво, за да участваме в общо развитие на космическата наука и техника. Без това няма да се получат резултати.„

Съдържанието е предоставено от европейската радиомрежа Euranet Plus, която се състои от 13 водещи медийни оператори в Европейския съюз. Съдържанието е продуцирано от БНР и достига до вас благодарение на партньорството с Под тепето.