Уикенд утро с препечени филийки с масло, белени розови домати, овчи кашкавал, сирене, варени яйца, чушки, аншоа, два вида маслини и плодове
Краетивно гладен
Събудих се с усмивка в Свежен, в началото на октомври. Беше краят на моята закъсняла лятна отпуска, която се оказа точно навреме – в най-хубавото циганско лято от години. Зарязах телефона си преди няколко дни на масата в любимата ни селска къща – беше безсмислено да го поглеждам, селото е едно от последните места без обхват на мобилни телефони, което познавам. Психологическият комфорт на факта, че просто нямаш телефон , е най-незаменимото предимство на всяка една отпуска, поне според мен. Колкото и лесно да изглежда елементарната опция да можеш да си изключиш телефона – истината е, че човек никога не го прави. Затова се форсирах да намеря външна причина да нямам телефон и се опитах да не правя нищо натоварващо цяла седмица.
След няколко изморителни дни с любими филми, музика, припичане на слънце, преходи в гората, малко дъжд, много огън, малко сауна, много айляк и бира – дойде краят на работната седмица. Върнах представата си за време, когато в петък ми дойдоха на гости близки приятели. Вечерта започна с огън на открито и завърши с анасонлийка. Събота ме посрещна със слънце и желание за една от онези закуски за шампиони – малкия уикенд ритуал, когато не бързаш за никъде, закусваш вкъщи и подготвяш старателно, тертиплийската всеки елемент от масата; позволяваш си да изпиеш една или две чаши кафе, като се наслаждаваш на всяка глътка, допълваш с припичане на слънце и приятни разговори с приятели. Много често тази закуска клони към обяд (защото не бързаш да станеш; защото е един от двата дни през седмицата, когато можеш просто да спиш, колкото искаш – и за разлика от онази функция на телефона, за която споменах по-горе – от наспиването до дупка се възползват всички). За това си има една простичка английска дума – brunch, която съвсем логично обединява и двете категории . Ако това го пишеше някой лингвист – може би щеше да използва термина ‘неологизъм’ – но аз съм си прост айляк, затова казано иначе думата brunch е сравнително млада дума, възникнала от съчетаването на двете думи breakfast & lunch (може би на български би звучало нещо не толкова семпло като ‘закускобяд’).
* Ема обели доматите (аз нямам нерви за това) и аранжира сиренето, кашкавала, чушката, двата вида маслини (едните са от онези мазни лъскави и сочни турски маслини, леко по-солени от гръцките си аналози и обикновено полети със зехтин; а другите бяха любимите ми леко кисели и много популярни в Испания зелени маслини)
* извадихме бучка хубаво масло (без растителни мазнини и олекотени формули, а традиционна мазна холестеролна бомба с истински вкус на масло)
* допълнихме с буркан обезсолена аншоа в зехтин, за всички любители на рибата в събота сутрин
* вмъкнахме малко подправки и зехтин
* …и измихме два вида местно грозде и ябълки – за десерт, буквално
След едночасовата закуска на слънце имах чувството, че съм по-добър човек – единствено с тази словесна глупост мога да опиша колко добре се чувствах. Моите приятели споделяха това усещане – затова без никакви планове се размазахме по тревата, шезлонгите и столовете и продължихме да не правим нищо.
Питието: ароматно кафе, по възможност прясно смелено; предпочитам арабика, еспресо, късо; обичам и вкуса на хубавото кафе от класическите, известни като ‘кубински’ кафеварки – заради простотата на приготвяне на напитката и специфичния вкус (всъщност те съвсем не са с кубински, а с италиански произход, като някои приписват създаването им на един от основоположниците на марката Illy – Dr. Ernesto Illy)
Мъдрата мисъл: след като повторих поне 5 пъти ‘закуска за шампиони’ не мога да не цитирам друг много любим автор – Кърт Вонегът:
Друг недостатък на човешкия характер е това, че всеки иска да строи, а никой не иска да се занимава с поддръжка. / Another flaw in the human character is that everybody wants to build and nobody wants to do maintenance.
Ние сме това, което претендираме, че сме, затова трябва да внимаваме какво претендираме, че сме. / We are what we pretend to be, so we must be careful about what we pretend to be.
Големият проблем с тъпите копелета е в това, че са твърде тъпи, за да могат да повярват, че съществува възможност да си умен./ The big trouble with dumb bastards is that they are too dumb to believe there is such a thing as being smart.
Музиката: Seu Jorge. Много голям. Самата идея да направиш албум с акустични кавъри на David Bowie на португалски е толкова изтрещяла, че явно няма как да не се получи.
1.Seu Jorge – O Astronauta de Mármore (Starman) – http://www.youtube.com/watch?v=ykghg4E9nzw&feature=related
2. Seu Jorge – E depois – http://www.youtube.com/watch?v=39CFC8M_RvY;
Филма: …размислих се защо да не споделям и любим филм за всеки пост. Така или иначе си правя манджа с грозде, и си я намирам за доста вкусна – поне да вкарам и едно от най-великите визуални изкуства в рецептата. Първия филм? Обичам асоциациите – затова от Seu Jorge минавам на един от най-цветните, странни и яки филми, които съм гледал – The Life Aquatic with Steve Zissou на Wes Anderson – http://www.imdb.com/title/tt0362270/
http://foodcreative.tumblr.com/
