Източник: Lost in Plovdiv
Автор: Веселина Михайловска
Макар и често да не можеш да се разминеш от хора и да си намериш място за сядане в почивните дни, все пак са останали точно три отсечки, на които не намираме нито едно кафене
Историята на мястото датира от много лета, когато границите му са се простирали от началото на р. Марица та чак до ул. „Отец Паисий”. Сега зоната е много по-малка, лишена от голяма част от пространството си, но все така важна част от развитието и духа на Града под тепетата. Проектът по превръщането ѝ в квартал на творческите индустрии бе част от програмата, с която Пловдив спечели титлата Европейска столица на културата през 2019 г. и въпреки че първоначалната идея без там да се настанят предимно занаятчийски ателиета и творчески бизнеси, днес тук е събирателната точка за парти, вкусна храна и отлични напитки. Стотици пловдивчани и гости на града ежедневно посещават многобройните кафенета, ресторанти и барове, за да се забавляват, но ние разкриваме онези няколко отсечки, в които просто може да се изгубите от хорската глъч и за момент да се потопите в атмосферата отпреди.
Ул. Алцеко
Първата пресечка вдясно, веднага след навлизането в квартал Капана от ул. Железарска, Алцеко е и една от малкото останали улички, на които се допускат автомобили. Типично за района, тя е съвсем късичка и се преминава за по-малко от 5 минутки. Смята се, че носи името на предполагаем син на хан Кубрат, който завел своите българи в земите на днешна Италия. Днес, по нея може да се натъкнете на няколко магазинчета, адвокатски кантори, къща за гости Mouse House, но няма нито едно кафене или ресторантче. Може би не е случайно, тъй като тя се пресича от най-натоварената улица в Капана – ул. Христо Дюкмеджиев.
Ул. Стефан Веркович
Започва от ул. Фредерик Жолио Кюри“ и свършва глухо в бул. Цар Борис Обединител. Кръстена е на Стефан Веркович – хърватски фолклорист и археолог, който е дал своя ценен принос в църковните борби на българите. Сред хората работещи и живущи в Капана е известна с офиса на една от куриерските фирми, който се намира в големия бизнес център. Преди време там е бил и адресът на Агенцията по вписванията под тепетата. Няколко години там беше италианският ресторант Maramao, но той отдавна затвори врати и мястото му така и си остана пусто и незаето.
Ул. Княз Богориди
Началото ѝ е от Райко Даскалов, а краят – отново глухо в бул. Цар Борис Обединител. В самото ѝ начало може да се насладите на едно от творенията на именития пловдивски архитект Христо Пеев. Жълтата къща е построена за Елисавета Обрейкова през 1933 г и комбинира елементи на ар деко и модернизъм. Типични за стила са детайлите по стълбищната клетка, извивките, а от ар деко стила – увенчаването ѝ с купол на последния етаж. След това по улицата ще се натъкнете на поликлиника на МВР, областната дирекция на МВР – Пловдив, офиси на нотариуси и жилищни сгради и кооперации. Кръстена е на първия губернатор на Източна Румелия. Смята се, че в миналото там се е помещавало прочутото Аджемско кафене, в което влизали само мъже.
За тези се сетихме веднага, а в коментарите може да ни допълвате, ако знаете още някое капанско местенце, което да е спокойно и без обичайната тълпа.
