Десетки пловдивчани и гости изпълниха къщата-музей „Златю Бояджиев“ в Пловдив по случай честването на 120-та годишнина от рождението на големия български художник. Сред гостите в емблематичната сграда бяха Кметът Здравко Димитров, Министърът на културата Кръстю Кръстев, Петър Стоянов – Президент на България (22 януари 1997 – 22 януари 2002) и почетен председател на Фондация „Златю Бояджиев“, доц. Елена Кантарева – Дечева – директор на ОИ „Старинен Пловдив“, Златин Бояджиев – внук на художника, съпругът на другата му внучка Цена Бояджиева, която вече не е между нас – Мимо Димов, Димитър Пампулов-съставител и арх. Стефан Добрев- издател на най-новия албум с портрети, рисувани от Златю Бояджиев, много пловдивски творци, общественици, медии, студенти и ученици. Празникът, организиран от Община Пловдив, ОИ „Старинен Пловдив“ и Фондация „Златю Бояджиев“ започна с изпълнение на талантливото дуо Марияна Стоева – цигулка и Екатерина Стоева – виола, възпитаници на НУМТИ „Добрин Петков“ Пловдив, които изсвириха „Пасакалия“ от Хендел.
„Особено ми е приятно да се съберем по днешния повод. Малко са градовете – не само в България, а и в Европа, които имат талантливи художници като Златю Бояджиев. Ние, пловдивчани, трябва да се гордеем с него, но и с цялата школа на пловдивските художници. Те прославиха града ни и България далеч извън пределите на Европа. Златю Бояджиев не спря да твори, въпреки трудностите, а изкуството му е вечно! Този голям творец заслужава да пазим паметта му, а докато има памет за големите личности, те ще са живи и ще са сред нас”, каза кметът Здравко Димитров на откриването и отправи благодарност към Димитър Пампулов и арх. Стефан Добрев за новия двуезичен албум, събрал в 260 страници портрети, рисувани от Златю Бояджиев.
Сред тях са портрети на роднини, велики българи, художници, артисти, писатели, портрети от Париж, личности от близо и далеч, портрети от пет частни колекции, както и автопортрети.
„Три събития има в момента по повод 120-та годишнина от рождението на Златю Бояджиев – в Националната художествена галерия в София, в родното му Брезово и в къщата-музей в Пловдив. Без съмнение, празникът тук се доближава най-много до духа на това, което носи Златю Бояджиев, защото той е емблемата на изобразителното изкуство в града на художниците“, каза Почетният председател на фондация „Златю Бояджиев” Петър Стоянов (президент на България, 1997-2002 г.) „Позволете ми да благодаря на всички, които се ангажираха. Фондацията, чийто почетен председател съм, не би могла да свърши и половината от нещата без упоритостта, постоянството и търпението на Димитър Пампулов. Благодаря му! Пловдив е град на художниците! Добре познато, звучи като клише, но като всички клишета е вярно. За онова поколение художници – Йоан Левиев, Димитър Киров, Христо Стефанов, без съмнение, Златю Бояджиев остана като бащата, патриарха на пловдивското изобразително изкуство“, каза още Петър Стоянов.
Министърът на културата Кръстю Кръстев, който беше подготвил слово, което да прочете, реши да не го прави, а да сподели чистата си, човешка емоция:
„ Щастлив съм, че живея в този град, че съм работил в този град. Пловдив има особеното право, привилегия и потенциал да се нарича българската столица на културата. Легенди се разказват за хората на изкуството. Но няма как да говорим за Пловдив и изкуството и да не си спомним за Златю Бояджиев. Да не споменем особения дух на града, който ражда такива творци. Поздравявам екипите на „Старинен Пловдив“ и Община Пловдив, на Фондация „Български архитектурен модернизъм“; благодаря на Златин Бояджиев, на НБ „Иван Вазов“ и Дирекция „Регионален държавен архив“ – Пловдив, както на всеки един от вас, допринесъл за прекрасната програма, включваща мащабната изложба с непоказвани творби. С всички тези прекрасни прояви празнуваме факта, че България има привилегията да се нарича Родина на класика Златю Бояджиев – видян и оценен от България и от света!”, каза Министър Кръстев.
От днес до януари 2024г. в къщата – музей е експонирана изложба, включваща творби от фонда на ГХГ – Пловдив и ОИ „Старинен Пловдив“, част от постоянната експозиция, както и шест непоказвани творби на Златю Бояджиев, част от колекцията на ХОЛДИНГ КЦМ 2000.
Експонирана е и документална изложба за живота и творчеството на художника и лични вещи, предоставени от наследника Златин Бояджиев. Изложбите са подготвени от екип: Валя Ангелова – уредник на къща-музей „Златю Бояджиев“ и Теодор Караколев от Фондация „Български архитектурен модернизъм“ със съдействието на Златин Бояджиев.
Луксозният албум: „Димитър Пампулов представя: Портрети от Златю Бояджиев“ бе представен Димитър Пампулов и арх. Стефан Добрев. Той е издаден с финансовата подкрепа на НФ „Култура“ и Община Пловдив, както и с подкрепата на „Розаимпекс“ ООД и ХОЛДИНГ КЦМ 2000.
Издателят на албума арх. Стефан Добрев, живял дълги години във Франция сподели, че често си е задавал въпроса как е възможно да няма книги, посветени на гениалния български живописец. И когато преди 10 години се завърнал в България, създал издателство, което веднага публикувало книга за Златю Бояджиев. Той разказа и любопитната подробност, че чрез предзидента Петър Стоянов, първата бройка е отишла при семейство Клинтън – големи почитатели на творчеството на българския художник.
Авторът на общо четири книги за Златю Бояджиев – Димитър Пампулов разкри няколко любопитни истории за създаването на портретите, поместени в новия албум. Сред тях за Николай Гяуров, който идва в Пловдив за откриването на Партийния дом през 1969 г., за портретите на артиста Константин Кисимов и ролята на жена му Лиляна, на Хосе Санча – известен испански художник, на Лили Иванова и други. Разказа и истории, свързани с таланта на Златю Бояджиев като певец – тенор в младите си години и влечението му към музиката и изкуството като ученик в Търговската гимназия.
Честването продължи в следобедните часове с презентация „Хронос и топос в платната на Златю Бояджиев“ и прожекция на документалния филм „Художникът Златю Бояджиев“ от 1961 г. Сценаристи са Хаим Оливер и Цанко Лавренов, режисьор е Иван Попов, а оператор е Барух Лазаров. Филмът печели втора награда за документален филм на първия Фестивал на българския филм „Златна роза“ във Варна през 1961 г. и същата година е номиниран за златна палма на фестивала в Кан.
