Автор: Емилия Милчева
Източник: Дойче Веле
И отново на ГЕРБ им замириса на власт: в търсене на партньори за управлението Борисов услужливо забравя какво е вършил дотук и отправя неприлични предложения към ПП и ДБ. Но вярва ли му някой още?
В опит да привлече партньори за тройна управленска коалиция след предсрочните избори, лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов прави оферта “за всекиго по нещо”. Никой не е пропуснат, а президентът Радев дори още не е насрочил вота.
Изпреварващият ход има няколко цели. От една страна той омаловажава протестите срещу мутризацията на държавата – повикали, поскачали едни хлапетии на площада, после си поиграли на правителство, но… Бате Бойко им прощава. От друга, Борисов отново пробва с автократичен чар, който мнозина погрешно вземат за разум и стабилност.
(Не)прилични предложения
Предложенията са щедри и изпреварващи от типа: “Каквото искате, такова предлагаме”. За “Демократична България” (ДБ) – съдебна реформа. Както го каза Борисов: “В момента, в който рекат, че ще правим истинска съдебна реформа, която да облекчи съдебен процес, съдиите, прокурорите, следователите, полицаите, ние сме готови да говорим на една кръгла маса, имаме достатъчно експерти”. Нито дума за контрола върху неограничената власт на главния прокурор и неговата отчетност. Същият, за който един глас, толкова идентичен с бойкоборисовия, казваше: “Гешев вика: “Аз обичам да се пра’им на луд, ама вие, г-н премиер, се правите много успешно“. Не, бе, викам, брат ми – прост съм и ми е лесно. То е кофти да си сложен”.
За “Продължаваме промяната” (ПП) е законът за 100% диверсификация от “Газпром” – която партия го приеме, ГЕРБ с нея ще управлява. И това идва от Бойко Борисов, който беше така верноподанически услужлив към “Газпром”, че да построи за година продължението на “Турски поток” през България. Резултатът е заобикаляне на Украйна, руски газ за Сърбия и Унгария и над 3 милиарда лева публични средства, похарчени за тръба, на чийто вход и изход е “Газпром”. По-късно вдън земя потъна и пътната карта за този проект.
Но сега лидерът на ГЕРБ е готов дори да съветва как да стане диверсификацията – като обяви служебното правителство търг за доставки на втечнен газ за 10 години. “Има силни могъщи български компании, които могат да доставят газ”. И това го казва същият Борисов, който се хвалеше, че е премахнал посредниците в лицето на “Овергаз” при доставките от “Газпром”. (Наскоро стана известно, че “Овергаз”, който вече си партнира с американски компании, договаря за 10 години напред 1 млрд. куб. м. втечнен газ от САЩ годишно през бъдещия терминал в албанското пристанище Вльора).
Наред с това препоръчва “съсредоточаване” в добива на български газ, в т.ч. шистов – защото “вече технологиите са нови, не се ползват химикали”. И това от бивш премиер, чието правителство наложи безсрочен мораториум върху добива на шистов газ с фракинг технологии.
Евроатлантиците също не са забравени – на тях Борисов оферира договор със САЩ за доставка на още осем изтребителя F-16 блок 70. Все пак неговото правителство сключи контракта за първите осем. А за всички българи е таванът на цените на горивата от 2.70 лв./л. Той пък е предложен от човека, през чието управление “Лукойл” така и не плащаше данък печалба, а Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) се правеше, че не вижда слона на един дефинитивно свободен пазар.
Да си спомним за един дядо
Тия шмекерувания са като убития от комунистите дядо на Борисов, пускан в употреба, за да се подчертае антикомунистическия вътък на лидера на ГЕРБ. За първи път репресираният дядо бе възпят на изборите през 2009 г., спечелени за първи път от ГЕРБ и с най-много гласове. Борисов посвети победата на убития си от комунистите дядо, но година по-късно – вече премиер, така и не се появи на откриването на паметника на жертвите на тоталитаризма в България. Не се появи никой от ГЕРБ, макар че именно 41-ото НС прие 23 август за възпоменателна дата.
Плочата с дядото вече се изтърка. Но обигран политик като Борисов усеща, че може да се възползва от недоволството и ропота сред избирателите на градската десница от коалицията с БСП. Неслучайно говорителите на ГЕРБ хвърлят въдици към тях, включително с доводи за принадлежност към едно и също европейско семейство – това на ЕНП. 15 месеца след третия кабинет на Борисов и чегъртане на бойковщината, ГЕРБ не качва одобрение, но и не бележи спад – и предвид местните избори догодина се готви за рестарт. “Бойко Борисов и ГЕРБ се борят за корупционна амнистия, задачата е да се пробие изолацията”, заяви вчера в предаването “Неделя 150” на БНР ген. Атанас Атанасов, съпредседател на ДБ. Лидерът на ДСБ сравни предстоящите избори с “битка между силите на реформацията” и тези на реставрацията”.
Липсата на ясна управленска програма и на синергия в коалицията, свалена от власт след кратко управление, спомогнаха за “избелването” на ГЕРБ. Останалото свършиха войната в Украйна, кризите и прокуратурата. Кабинетът на Кирил Петков се отказа от руския газ, но не и от руския петрол. Подкрепи Украйна и санкциите на Брюксел срещу Русия, но официално склони само за военно-техническа помощ – заради коалиционните съдружници от БСП. Даде газ за вдигане на ветото върху преговорите за членство в ЕС на Северна Македония, но без помощта на ГЕРБ и ДПС решение нямаше да бъде прието.
Вярва ли му някой още?
Всичко това дава възможност на ГЕРБ да критикува правителството, че уж се прави на евроатлантическо, но работи за “Газпром” и “Лукойл”, а интерконекторът с Гърция не е довършен – въпреки хвалбите на премиера Петков. (Издаден е акт 14, тепърва се очакват акт 15 и 16, за да бъде пуснат в търговска експлоатация. Б.а.) Така ГЕРБ поизпра имидж и сега изправя рамене. Но едва ли някой вярва на Бойко Борисов.
