ИзбориНовини

Формация №1 по преференциален вот е „Демократична България“

1/3 от избирателите са посочили кой конкретен кандидат искат в 48-то Народно събрание

  • Колко избиратели са гласували с преференция на парламентарните избори на 2 октомври 2022г.?
  • Колко са разместените листи и чии са те?
  • Коя политическа формация концентрира най-много преференциален вот?
  • В кой район гласуват най-често с преференция?

На всички тези въпроси отговаря анализ на „Отворен парламент“. Той е направен на база данните от 100% обработените протоколи на районните избирателни комисии (преди евентуалните поправки от ЦИК).

Според разписанията на Изборния кодекс, гласуващите в страната избиратели имат право да подкрепят не само формацията, която харесват, но и конкретен кандидат от нейната листа. Това става чрез използването на преференция при гласуване

Изборното законодателство допълва и че всички гласове за конкретна партия/коалиция, в които не е маркирана преференция, се броят като подадени за водача на листата. Това са т.нар. „служебни” преференции.

Така, за да се пренареди една листа, е необходимо броят на подадените преференции за даден кандидат да не е по-малък от 7 на сто от всички гласове, получени от партията/коалицията в съответния изборен район (ИР). Прагът за изместване на водачът в листата в действителност е много по-висок, поради наличието на описаните по-горе „служебни” преференции.

Какво показват данните?

Данните от протоколите на районните избирателни комисии (преди поправките на Централната избирателна комисия) показват, че 7-те формации, влизащи в парламента, получиха общо 2 118 771 гласа (само от секциите в страната). От възможността да гласуват с преференция са се възползвали 760 852 техни избиратели или 35.91%. Това е съизмеримо с предпочитанията, използвани на изборите през юли миналата година – 37 %.

И в тези парламентарни избори, в най-голяма степен от възможността да пренареждат листите са се възползвали гласуващите за коалицията Демократична България. Половината от тях (49.97%) са изразили своите предпочитания за конкретни кандидати в листите на формацията.

След тях, 44% от гласуващите за ГЕРБ-СДС са използвали преференции. Около 38% от всички гласували за формацията на бившия служебен министър-председател Стефан Янев – Български възход, пък са посочили избрани кандидати от листите.

Картата по-долу показва употребата на преференциално гласуване за 7-те политически субекта във всеки от изборните райони в страната.

Източник: Отворен парламент

Според данните от протоколите на районните избирателни комисии в най-голяма степен преференциалното гласуване е използвано в район Благоевград – 49.9% от избирателите на седемте партии, влизащи в 48-ото Народно събрание, са се възползвали от преференцията. Следват Враца и Монтана с по 44%, както и София област с 43.3%.

Най-рядко преференцията е използвана от избирателите в районите Кърджали – 9.3%, Търговище – 21.8%, Силистра – 24.8% и Разград – 26.7%. Традиционно това са и областите, в които гласуващите в най-голяма степен харесват подредбата на листите, така, както е предложена от партийните централи. В изминалите избори там победител е ДПС. Именно избирателите на тази партия в най-малка степен използват преференцията от нейното въвеждане досега.

След преференциите

В листите на 7-те партии и коалиции има общо 126 кандидати, които са преминали бариерата от 7%. Така те получават и шанс да променят местата си в първоначалната партийна подредба. В този брой не са включени водачите на листи в отделните райони. Тепърва ще стане ясно кои точно ще са депутатите в 48-ото Народно събрание и от кои райони и формации ще бъдат излъчени те.

Най-много кандидати, преминали 7%, има в листите на коалиция ГЕРБ-СДС – 34 Следват Демократична България с 30, ДПС с 22 и БСП за България с 21. Само 7 кандидати от листите на Продължаваме Промяната и двама от тези на Възраждане са събрали 7% или повече преференции.

Източник: Отворен парламент

На тези избори само в два района се получи изместване на водачи на партийните листи, при това все в тези на ДПС. Става въпрос за лидерите в 10 ИР Кюстендил – Александър Несторов, и в 26 ИР София област – Цветан Енчев. Несторов е изместен от втората в листата на партията Шейхриар Златарска, а Енчев – от петия Николай Аргиров. Докато в Кюстендил партията успява да събере около 3% от гласовете, в София-област тя вероятно ще получи свой представител в парламента, тъй като резултатът ѝ е 7.1%.

Следва да отбележим, че листата на ДПС в 26 ИР София област е и тази, в която партийната дисциплина в най-голяма степен не е сработила. Така общо 5 от кандидатите в листата преминават бариерата от 7% от гласовете. А преференциално за ДПС са гласували четири пъти над средното за партията в страната или 86% от всички подадени за нея гласове в района. Именно поради това е възможно и изместването на водача на партийната листа, тъй като той получава много малък брой „служебни” преференции.

Данните и след тези избори показват, че посочените от формациите първи места са запазени за партийните лидери и основните фаворити на политическите групи. „Служебните преференции”, които тези кандидати получават, им осигуряват почти сигурна защита. В допълнение, тя става двойна, защото лидерите имат възможност да са начело на листите в два избирателни района.

По този начин преференциалното гласуване практически се превръща в състезание за второто място. То гарантира известна стабилност на партийните структури, защото ограничава възможността да се налагат кандидати, различни от тези, които ръководните органи са приели. Наред с това обаче „двойната застраховка“ за партийните водачи е донякъде лицемерна, ако приемаме и принципа, че парламентаристите трябва в най-голяма степен да представляват волята на своите избиратели.

Под Тепето

Екип на Под Тепето - Наистина Пловдив

Вашият коментар

Back to top button
Изпрати новина