Дигитални танк и подвижен военен мост на Леонардо да Винчи влязоха в 3D пространството на Техническия университет – филиал Пловдив чрез дипломните разработки на двама студенти. Темата на работата, с която Даниел Колев става инженер е „Цифрови 3D модели от чертежи на Леонардо да Винчи – движещ се 3D модел на танк“.
„Леонардо да Винчи създава модел на танк и го чертае върху хартия, а аз му дадох пространствено изражение и възможност да се движи в дигиталното пространство. Използвах различни софтуерни продукти, а и аз самият създадох свой програмен продукт специално за дипломната си работа. Моделът на бронираната машина намерих в записките от дневника на Леонардо от 15 век.“, пояснява Даниел Колев.
Какъв е танкът на Леонардо
В дневника си Леонардо да Винчи нарича изобретението си бронирана кола. От днешна гледна точка тя е първият предшественик на танка. Неговата бронирана машина представлява голям дървен цилиндър, който е върху четири движещи колела. Всяко колело се върти от войник, вътре в машината. Отгоре има „брониран“ конус, който затваря цялата конструкция. Конусът е от подсилено дърво. По цялата окръжност на бронираната машина има над 20 оръдия, така че откъдето и да дойде заплаха, ще има надеждна защита. Снарядите са направени от камък и имат сферична форма. Изстрелват се с барут.
Когато прави проучването за дипломната ми работа Даниел Колев открива, че Леонардо е направил умишлено дефектна конструкция на своя танк. Ако бронираната му кола е била построена по начина, по който той я е начертал, тя никога не би могла да тръгне, обяснява инж. Колев, защото манивелите, с които се задвижват двигателните колела са настроени в противоположни насоки. Дори 10 войници да ги въртят, танкът няма да мръдне от мястото си. Тогава защо? Даниел Колев обяснява: „Не е характерно за този гений да допусне толкова очевидна грешка. Той го е направил, за да предпази от кражба своята разработка. Намерих в дневника на Леонардо неговото обяснение на „грешката“ в бронираната кола. Той пише: „Това е форма на сигурност в случай, че чертежът бъде откраднат и използван безотговорно.“
Армейският подвижен мост
Обемният макет на подвижен мост за войската, който отлива на 3D-принтера в Техническия абсолвентът от специалността „Компютърни системи и технологии“ Иван Иванов не е много голям. Този макет с размери 30 х 30 х 30 сантиметра е илюстрация на дипломната му работа „Създаване на 3Dмодели по чертежи на Леонардо да Винчи. Моделиране и печат на макет на подвижен мост“. Ето какво разказва за разработката си младият инженер: „Идеята и чертежите на Леонардо да Винчи за подвижен преносим мост трябвало да служи на войските, които да го носят разглобен на части със себе си. И когато на пътя им се появи река или ров – да го сглобяват и да преминават от другата страна на препятствието. Той е вярвал, че най-голямото предимство на една армия е нейната подвижност. Точно подвижност е искал да даде на войските чрез своя мост.“
Макетът на младия инженер представлява мост с опорен стълб, който държи цялата конструкция. От двете страни на моста има две поставки на лебедки с въжета за отварящите и затварящи механизми. Идеята е мостът да се придвижва наляво или надясно. Макетът на инж. Иванов следва стриктно оригинала на Леонардо и спазва устройството на движение.
В четвърти курс от обучението си в Техническия университет – филиал Пловдив той е имал специален учебен предмет, по който е изучавал 3D принтиране и създаване на модели с лабораторен принтер. „Трудността при проектирането дойде от това, че не бях достатъчно опитен в ползването на софтуера, който избрах за моделирането. Но се справих.“ – заключи Иван Иванов.
Кой помогна
Проф. Петя Павлова е преподава специалност „Компютърни системи и технологии“ . „Иван Иванов и Даниел Колев са мои студенти. И двамата се интересуваха от Леонардо да Винчи и заедно с тях се спряхме на дипломните работи, които да разработят. Предполагам, че през тази година при избора на дипломни работи и други студенти вероятно ще проявят интерес към творчеството на Леонардо да Винчи. Като научен ръководител ги подтиквам да любопитстват, да пробват, да грешат и да коригират грешките си, за да намерят правилната посока. Така се учат.“ – заключи проф. Петя Павлова.
