Кои са добрите и лошите примери сред градоначалниците под тепетата и къде се намират домовете на някои от тях
Точно седмица преди гласуването за нов управник на Пловдив се проведе обиколка, която ни запозна по-обстойно с историята на общината в града и с част от делата на предишни видни фигури, заемали високия пост.
Водещи бяха Аделина Калъпчиева и Теодор Караколев, които не спират да създават нови и интересни маршрути в любимия Пловдив, а поне 30-ина човека с внимание и любопитство попиваха фактите и историите около кметското звание.
Турът започна пред сградата на Природонаучния музей, която в годините всъщност е помещавала първата община под тепетата. Построена е през 1880 година и през1895 и 1912 г. по проект на Йосиф Шнитер търпи частично преустройване и разширение. Премахнат е куполът и е направена цялостна реконструкция на покрива, като същевременно са достроени и разширения към основната сграда. През 1951 г. се заговаря за преместване на колекциите на музея, а той официално е открит през 1955 г.
Отсреща сегашната сграда на КНСБ също е помещавала градската администрация в годините от 1921 г. Тя е проектирана в класически стил и построена през 1907 г, като първоначално е била по-малка. Имала е много красиви витрини и директен достъп от улицата. Според исторически източници тази част е била аптека. Някъде между 70-те и 80–те години на миналия век големите витринни прозорци са преправени да наподобяват съществуващите на двете нива в сградата. В момента има спечелен проект за реставрация на фасадата й, която не е в най-доброто си състояние.
Почти на една врата разстояние е и дворецът на книгоиздателя Драган Манчов, където сега е кметство район Централен. То е по проект на Йосиф Шнитер и дълго ще се сочи за пример за изящен стил и ще привлича възхитените погледи на пловдивчани и гостите на града. То е на два просторни жилищни етажа, а композицията ясно заявява високия имуществен статус на собственика и естетическите разбирания на проектанта.
В сградата Иван Вазов (който живеел отсреща) редактира списание Наука и вероятно тук са замислени одите от Епопея на забравените. Посрещани са и редица от най-уважаваните гости на града, общественици, писатели и дипломати. След фалита на книгоиздателя той е принуден да продаде постройката. Скоро след това в нея се нанася Окръжното управление, после – Областната управа.
Интересен факт е, че и сградата на EVN също е била общински дом през годините.
След това обиколката продължи с разказ за един от лошите кметски примери или по-точно – кметуването на Деньо Манев, който обещавал на пловдивчани да им докара минерална вода чак от Хисаря. Годините на неговото управление са 1914 – 1918 г., а през 1920 г. той бива осъден за използване на общински работници и материали за собствени нужди и за получаване на подкуп в размер на 10 000 лева.
Турът мина през първата му къща, построена на Сахат тепе, а съмнителните обстоятелства се свързват с изграждането на втория му дом, намирал се в двора на сегашното училище Алеко Константинов. Дори се говори, че след събарянето ѝ жителите на града играели хоро върху развалините.
На другия полюс пък е кметуването на Божидар Здравков, който в два почти поредни мандата има огромни заслуги за за модернизацията на града. През времето на неговото управление в града се осъществяват редица благоустройствени мероприятия. Активно участва и в културния живот на града.Неслучайно доста хора го определят и като „най-добрият кмет на Пловдив“. В неговата къща все още живеят наследници на фамилията.
Разходката премина и покрай имотите на Вълко Шопов, Христо Дюкмеджиев, адвокат Гепрги Тодоров, като завърши пред сградата на сегашната Община Пловдив.
Нейното строителство започва през 1912 г. Първоначално е проектирана за Областно управление. Проектът се осъществява след спечелен и изпълнен конкурс (107 години са изминали от тогава) от архитект Никола Нешов. Сградата не е построена според цялостния си план – всъщност тя е трябвало да стига до Главната, но това крило впоследствие не е реализирано. От края на 20-те до 50-те години на миналия век е използвана за Областна (полицейска) дирекция, а от началото на 60-те години става седалище на кмета. Към момента е запазена в първоначалния си вид с монументален силует и форми на лицевата фасада, украсени с орнаменти и с красива кула на покрива. Централно място е отделено на заседателната зала на втория етаж, представена отвън с високи овални прозорци и кокетен балкон. Постройката е обявена за паметник на културата.
