Създаваме риск-регистър на всички населени места в областта, за да се засили превенцията и контролът, обясни областният управител
„Подготвяме актуализация на Областния план за защита при бедствия с цел постигане на по-добра координация и готовност за реакция на екипите на единната спасителна система“. Това съобщи областният управител на област Пловдив Ангел Стоев по време на заседание на Областния съвет за намаляване на риска от бедствия.
Негови членове са кметовете на общини, ръководителите на РД „Пожарна безопасност и защита на населението“, ОД на МВР-Пловдив, началника на гарнизон Пловдив, РЗИ-Пловдив, Басейнова дирекция, доброволните формирования и други ведомства. Очаква се членовете на съвета да внесат писмени предложения по плана.
На заседанието Ангел Стоев представи информация за мерките и действията на Областния щаб по време на наводненията, които в началото на м. септември засегнаха общините Карлово, Калояново и „Марица“. Най-тежко пострадаха карловските села Каравелово, Богдан и Слатина.
„Първата ни задача бе да изведем хората и да не допуснем жертви“, обясни областният управител.
Спасителните операции на терен се ръководят пряко от директора на РД ПБЗН комисар Георги Мангараков, областния управител, директора на ОД на МВР-Пловдив ст. комисар Димитър Балев, командира на 61-ва Стрямска бригада бригаден генерал Деян Дешков и кмета на Община Карлово Емил Кабаиванов.
Спасителните дейности в първите часове се осъществяват от пожарната, армията и аварийните екипи на Столична община. Чрез Командния военен център на Министерство на отбраната в евакуация е включен и хеликоптер от състава на 24-та Авиационна база Крумово. Активирано е и инженерно подразделение от състава на Сухопътните войски, което изгражда временни понтонни мостове на мястото на разрушените и осигурява достъп до селата на техника и хора. На място пристигат и директорът на ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ главен комисар Николай Николов, както и министрите на регионалното развитие и земеделието арх. Иван Шиков и Явор Гечев. Извършена е спешна оценка на рискови точки в региона с цел ограничаване територията на бедствието.
Към спасителните екипи се присъединяват БЧК-Пловдив, доброволните формирования от община Пловдив и останалите части на единната спасителна система и започват възстановителните дейности по инфраструктурата, осигуряване на подслон и хуманитарна подкрепа за пострадалите семейства и разчистване на домовете.
„Нашият анализ показва, че наводнението е в следствие на изключително обилния дъжд от 200 л. на кв. метър, който се излива в продължение на часове“, подчерта областният управител.
Според него обаче е необходимо общините и държавата да отделят повече внимание на превенцията. Необходимо е в бюджетите на общините и държавата да се заделят всяка година средства за осигуряване на проводимостта на речните корита и за гарантиране на техническата изправност на язовирите.
Същото така по поречието на всички по-големи реки трябва да се изградят системи за ранно предупреждение, подобно на тази, която има по р. Чая. Важно е да се работи по-ефективно и за предотвратяване на пожари през летните месеци като се изпълняват стриктно указанията на Пожарната, които се разпращат всяка година по общините още през м. март.
Според Ангел Стоев е необходимо общините да поддържат в постоянна висока степен на готовност доброволните си формирования и да използват тяхната експертиза. По думите му големите общини като Пловдив е препоръчително да изградят свои професионални формирования като тези на Столична община и да ги оборудват с модерна техника.
Ръководителят на доброволно формирование „Пловдив 112“ към община Пловдив Атанас Даков допълни, че при подобни бедствия общинските щабове трябва да работят в засилена координация с Националната асоциация на доброволците, от която могат да получат сериозна помощ. Обединението разполага с пълен регистър на екипите в цялата страна и има система за тяхното спешно оповестяване и насочване в зоните на бедствия.
Според анализа на РДПБЗН-Пловдив настоящите планове на общините не отчитат всички рискове от бедствия, особено тези в малките населени места. Затова гл. инспектор Васил Димов (началник на Първа районна служба “Пожарна безопасност и защита на населението”) предложи всяка община да излезе от абстрактното писане на планове и да направи риск-регистър за всички населени места на своята територия, след което те да влязат в областния план. Така ще могат да се предвидят по-лесно пари за превенция и да се засили контролът върху проблемните зони за наводнения, пожари или други видове рискове.
Директорът на БЧК-Пловдив Таня Георгиева, смята че една от спешните задачи е да се осигури ранното оповестяване на населението чрез съобщения на мобилните телефони. Това може да се осъществи от държавата чрез договореност с операторите.
Областният план за защита при бедствия ще бъде актуализиран до края на м. октомври като в него ще бъдат отчетени всички предложения на Областния съвет.
