Проектът на СУ „Св.св. Кирил и Методий” проучва регионалните традиции и обичаи, съвместно с читалищата в Цалапица, Стамболийски и Сушица
Как се съхраняват песните, танците и обредите от Тракийската фолклорна област. Това си поставиха за цел да проучат момчета и момичета от професия „Танцьор” и профил „Изкуства” на СУ „Св.св.Кирил и Методий”. Ученици между 8 и 12 клас, начело с преподавателите си по хореография и народно пеене, изследваха регионалните традиции и обичаи, съвместно с читалищата в Цалапица, Стамболийски и карловския квартал „Сушица”. Проучването им е в рамките на проекта „Среща с фолклора на Тракия”, който се реализира с подкрепата на Фондация „Пловдив – Европейска столица на културата”. По него ще бъдат реализирани пет концерта, като първият е на 15 май в Стамболийски. На 16 май е проявата в Цалапица, а на 28 и 29 май спектакълът ще зарадва жителите на Асеновград и Сушица.
Финалното събитие ще се случи на 11 юни на сцената на площад „Стефан Стамболов” в Пловдив. Една от целите е учениците да натрупат сценичен опит, а едновременно с това в малките населени места ще бъдат реализирани концерти, които ще популяризират разнообразието от тракийски обреди, обичаи, музика и танци, както и Пловдив като европейска столица на културата.
„Избрахме като партньори читалище „Светлина” в Цалапица, „Никола Вапцаров” в Стамболийски” и „Васил Левски” в Сушица, които са се заели да пазят и разпространяват българския фолклор”, обясни един от ръководителите на учениците по проекта и народен изпълнител Здравко Мандаджиев. Негова заслуга са и обработките на някои от песните в спектакъла. Ученици и читалищни дейци ще представят пред публиката основните обичаи и най-характерни музикални и танцови елементи от фолклора на Тракия, стана ясно на работна среща по проекта.
Най-напред певци и танцьори ще представят „Куди” – обичай, който се изпълнява от коледари, обикалящи из селото. Следват Трифон Зарезан с избор на Цар на виното, кукерските игри за Сирни Заговезни, Лазаруването, Гергьовден и фрагмент от Тракийската сватба – забулването на булката с плътен червен воал против уроки и веселбата в моминската къща с нейните приятелки.
„Възпроизвеждаме ритуалите в автентичния им вид, за да покажем в същината традицията, но въвеждаме и нови елементи”, обясняват хореографите Нели Карабахчиева и Боян Алексиев, които са поставяли част от танците.
