Блгария цялата е аутлет, казва творецът, който отива да живее в Австрия и отказва да закача картините си на стената в знак на протест срещу чалгата и кича
Арт аутлет нарече разпродажбата на свои картини скандално известният художник Аркадиуш Жабовски. Полският творец предложи на символични цени не само студентските си графики и масла, но и най-новите си платна. Картините от младежките години са от 50 до 100 лева, а цената на последните стига до 200. Разпродажбата в Галерия № 9 в Капана продължава цяла седмица.
– Аркадиуш, едва ли поредната ти авангардна идея може да е изненада за някого, но как ти хрумна арт аутлет?
– България цялата е един аутлет. Няма смисъл изкуството да се окачва по стените, защото тук всичко е чалга и кич. Камо ли да се цени изкуството. Отвратен съм и затова съм сложил платната си по земята. Студентските ми работи са неслучайно подбрани – това са жени без лица, защото в България са като роботи, лишени от собствен живот, заради децата и мъжа.
– Говориш сякаш за арабска държава.
– Може би защото живея в Родопите, а там е така. Жената не е пълноправен член на семейството. Да не говорим, че младежите, като напуснат родния си дом, не могат да се издържат и да живеят сами, следователно са роби. Затова смятам да напусна България и през юли отивам да живея и да творя в Австрия. Ще правя докторантура по философия на изкуството. Виена е консервативна, но веднага ме прие.
– Това означава ли, че Пловдив не те оцени като художник?
– В Пловдив усетих, че ме цензурират. Аз не съм човек, който просто така си рисува картини. Внушават се неистини, че талантът се развива – нищо подобно – раждаш се гений и умираш гений, раждаш се некадърник и си умираш некадърник. Точно заради това талантливите художници в Пловдив са притиснати в ъгъла и са принудени да гладуват, а от некадърните правят класици. Тук хората са в 19 век според разбиранията си. Може да съм скандален, но го правя за изкуството, а не за себе си. Световната тенденция в момента е социалната критика и аз това правя. Знам, че колегите са ме намразили, че трудно се намират купувачи, но това е моето верую.
– Затова ли направи четирите изложби, които скандализираха не само гилдията, но и града?
– Не се се смятам за пророк. Първата изложба беше „Сперма и кръв“ и беше посветена на нападките на евреите срещу Полша. Втората нарекох „Пловдив – моят град“ по повод кандидатурата за европейска културна столица. Градът не е готов за това, затова сложих акцент на проститутките и некролозите. Харесвам Пловдив, защото той има потенциал и може да се превърне в най-красивия град на Балканите, харесвам любовта на пловдивчани към града, но те не умеят да се грижат за него. Да вземем пример с тепетата, които са потънали в мръсотия, а следва да са бисерът на града. Третата ми скандална експозиция бе провокирана от случая „Белнейски“. Възмутен съм от факта, че Лазар стана жертва. Той може и да има вина, но целият процес буди съмнение. Повод за последната ми изложба стана книгата на зографския монах, който анатемоса Ванга и Дънов. Знам почти наизуст Библията и я следвам. Църквата обаче не спира да се конфронтира с мен. По телевизията ме нарекоха антихрист, но аз в моите икони им показах, че всъщност те са грешните.
