Бях млада булка когато правеше Кончетата, седях на тревата и го гледах влюбено, спомня си музата на маестрото
Русалия Кирова повдигна леко завесата на любовната си приказка с големия Димитър Киров пред Под тепето. Прима балерината говори за рождения ден на любимия си, за онова, което той не успя да стори приживе, за наследството му. След като подкрепи с парафа си подписката ни за опазване на монументалното изкуство в Пловдив , днес Русалия отново застана твърдо зад каузата ни.
-Как празнуваше рождения си ден Димитър Киров?
-Ставаше рано сутринта и започваше да рисува. Всяка година на този ден, 20 май. Когато по обяд свършваше с творенето се обръщаше към мен и казваше: „Сега гостите могат да дойдат”. Посрещаше си гостите и винаги правеше изложба. Точно затова традицията трябва да се запази. Това за мен е продължение на живота на твореца. Затова и аз редя негова изложба в този ден- за да продължа традицията.
-Какви картини сте подбрали за 20 май?
-И този път ще има нови творби. Всички казват, че ужким го няма, пък винаги излизат нови неща. Ще покажа рисунките, а те са много важни за един художник. Аз съм потомка на Владимир Димитров – Майстора, който казваше, че в рисунката можеш да нарисуваш ръцете и очите на един човек, а това е портретът. Ди Киро бе изключително добър в това. Ликовете на Татяна Лолова и Дечко Узунов ще бъдат изложени. Мъжът ми си ги беше поставил в рамка. За да постави в рамка със стъкла рисунките, това значи, че самият той знае много добре, че е голям рисувач и след това живописец.
-Какво си спомняте около сграфитото на Ди Киро в Стария град, което се опитваме и се надяваме да спасим?
-Аз си спомням много добре , като го правеше. Току-що бяхме женени. Бях млада булка. Стоях долу под сграфитото, седнала на тревата и го гледах влюбено как го прави. То е прекрасно, но сега остана само едно конче. Това е много тъжно, защото стената се руши.
Русалия подкрепя подписката ни-Може ли да се реставрира?
-Той искаше да си го реставрира, но не му остана време в живота. Защото реставрира в Историческия музей абсолютно безвъзмездно стената. Реставрира горе другата фреска, която е на Музикалната Академия в Стария град. Тогава се качи на едно голямо скеле. Направи го в памет на Слона. Направи го, след като имаше два удара. Но се качи на това скеле и го направи. Но за Кончетата не му остана време. Отиде си преди това. Аз имам и проекта и всичко вкъщи. То всъщност е колесница, не е само едно конче. Ако може това да се възстанови… Учениците или тези, които са в академията , да направят това. Учениците, да кажем, че ще го нарисуват без да им се плаща, тъй като Киров им е дарявал своята машина за печатане на произведения. Аз също подарих платна, той подари бои. Преподавателите са отворени и готови да помогнат, с каквото могат. Трябват пари обаче.
-Какво е отношението върху монументалните творби на съпруга ви и другите големи?
-И на Йони закриха произведението. Кръчма Пловдив, където най-добрите бяха рисували, също я няма. Те бяха бунтарите. Добре. След като тези хора дадоха някаква свобода в живопистта, а и бяха добри художници, защо не се направи нещо тези неща да бъдат възстановени. Мисля, че се хвърлят пари за толкова други неща, които не заслужават. Желанието го има на хората, но трябват средства. Това са сложни материали.
-За колко време направи Димитър Киров Кончетата в Стария град?
– Той много бързо работеше. Това на Начо Културата за една нощ го направи. На стената, в двора му и стои още. Сега се възхищават всички хора. Кончетата ги направи за един ден и една нощ. Имаше и приятели, с които седяхме и наблюдавахме как работи. Но то трябва бързо да се прави фреското, защото се слагат бои. Техниката не я познавам, разбира се. Но помня, че материалът трявабше да бъде пресен, за да се изрязват фигурите и няколкото пласта бои в момента ги режеш.
-Вярвате ли в нашата инициатива за спасяване на градското монументално изкуство, която подкрепихте?
-Много благодаря, че се отзовахте. И ни търсете да кажем две-три думи за всичко това. Млади хора сте и ме възхищава, че го правите, защото не е лесно в това време да се бориш за тези неща. Много е хубаво, че ви има и ви желая успех. Знам, че не е загубена кауза, защото съществуват много хора, които биха подкрепили всичко това.
