Иво Дернев
Бащата на Елена – д-р Тодор Семерджиев едва оцелява като войник във Втората световна война, тежко ранен в боевете край река Драва. Втори път едва оцелява в лагера на остров Белене, където прекарва четири години като враг на народа. Почина без да дочака падането на режима на Живков. Та питам всички нашенски идиоти, които днес дефилират в прослава на Червената армия, в кой безсмъртен полк трябва да се подреди Ели със снимката на баща си.
Това написа вчера, навръх 9 май, адв. Стефан Левашки. Постът му във Фейсбук бе провокиран от десетките хора във военни униформи, разнасящи гордо портрети на Ленин и Сталин в столицата, в парада на Безсмъртния полк. Адв. Левашки пита защо е нужно това? И чертае една червена линия, която става все по-дебела в последните две години. Линията на разделението.
Парадът се проведе и в Пловдив. За щастие, без портрети на Ленин и Сталин. Но със същата тази носталгия към окупаторството от „братския съветски народ”. В нозете на Альоша се вееха знамена на СССР и звучаха съветски военни маршове. Те, съветските знамена, маршове и знаци, заедно с руските, бяха повече от нашите си, националните. А, видите ли, бяха в ръцете на националисти. Това е плашещ нон-сенс. Нали? Особено за събитие, финансирано почти на 100 процента от руската държава на Путин. Особено във времена на неистинност и нарастващо напрежение навсякъде около нас. Е, ще ни окупирате ли, тавариши? Това питат в деня след 9 май разни хора с позиция в социалната мрежа.
Всъщност, поводът да напиша този текст не е събитието вчера, което Под тепето отрази заради Деня на Европа за едни, и Деня на победата за други. Отразихме събитието в Пловдив, защото не делим хората на леви и десни, на русофили и русофоби. Следим истории и съдби, и не обичаме да сме пропагандатор на разделението. А можем да бъдем такива, дори когато мълчим за едно или друго събитие. Но кадър от днес ни провокира. Виждате го и той говори достатъчно. Съветското знаме и нашето в едно, на тераса на една от най-красивите сгради в сърцето на града. Кадър от 10 май. Или 24 часа след платеното от Русия пропагандно събитие. Пиша този текст, защото именно вдигането на флагове произвеждат разломи помежду ни. Едва ли дори заклети русофили кътат знамена на Съветския съюз в гардеробите си. Някой им ги бута в ръцете. За да ни разделя. За да ни разединява. За да ни кара да се сочим с пръст. Да се мразим. И май успява, по отработеното многовековно правило на големите империи „Разделяй и владей”.
Знамена на Европейския съюз на Бунарджика нямаше. А беше и Ден на Европа. Е, разделят ли ни? И кой го прави? Отговорите са ясни!
Do „Teo“ – Vie ne me poznavate, che da se obrashtate kam men s „TI“!!! Tova, che e izjadena ednata bukva v „jabalkata na razdora“ Vi s avtora na gornata statija, ne oznachava, che avtorat e negramotnik. A za ostanalite Vi zabelezhki kam men – ezici, vagoni procheteni knigi, spravki vav Wikipedijata – BEZ KOMENTAR!