Иво Дернев
Пловдив вече може да се похвали със свой химн, изригна днес общината. С нечуван ентусиазъм от кметството се хвалят с най-новата интелектуална придобивка на града, който се топи откъм съдържание като мартенския сняг навън. Градът, който вместо улици има артилерийски полигони. Градът, в който клони, та и цели дървета мачкат хора и автомобили.
Ето и химна! Честит да ви е, пловдивчани! Градът, чийто кмет се разболява при всяко недоразумение в общината. Градът, който нехае за бижуто си- Стария град, където къщите се рушат като политически обещания. Градът, в който управляващи и опозиция се държат като малчугани в детската градина, които спорят кой да се пусне пръв по пързалката. Химн си имаме! Къде обаче е градът!?
Ще се пее за Орфей, за антична слава, възрожденска чест. За туптящото сърце на Пловдив, за гордите хълмове и нашите мечти.
Да, Орфей го има, но в чалга звучене. Античната слава е заровена под фекалии и проекти, а възрожденската чест се оттича като кал по калдъръма в Стария Пловдив. Туптящото сърце има нужда от байпас, при това троен. Гордите хълмове постепенно се превръщат в бетонни молове. А нашите мечти, г-да управляващи, отдавна са оттекли в евротоалетните ви. Тях, между впрочем, защо ги няма в химна!?
