ИИ на четири! Уредете завещанието си, преди да е станало късно!

Изкуственият Интелект вече има способностите на 4 годишно хлапе, но реално възможностите му са несравнимо по-големи. Малчуганът трудно може да направи по-голяма поразия от пожар вкъщи например

Димитър Герганов

     Краят на света изглежда по-близо отколкото си мислим. Катастрофата няма да дойде от ядрена война, нито от сблъсък на планетата ни с комета или астероид. В Библията се говори за четиримата конници на Апокалипсиса, които възвестяват Деня на Страшния съд. Имената им са – Завоевател, Война, Глад и Смърт. Изобразявани са обикновено като страховити злокобни създания и са прототипи на назгулите от Властелина на пръстените. Представяте ли си ги обаче като 4 годишно дете? Средностатистическо, не някакво преждевременно пораснало генийче! Някой Васко, Джейн, Салех или Тоширо. Колко точно е умно едно хлапе на четири? Ми, сигурно не много, още е мъник – ще повдигнат рамене повечето хора. Може би е добре да попитаме някоя детска учителка? Или профилиран психолог?

       На 4 децата могат много повече, отколкото допускаме, докато ги покровителстваме безгрижно от височината на годините си, сантиметрите и килограмите. Малчуганите  обожават, да използват всякакви реквизити, за да влязат в света на измислиците. На тази възраст пръчките се превръщат в лазерни мечове, а чаршафите в джедайски наметала. Или пък плащове на ситски лордове… На четири години въображението лети като реактивен самолет. Детето влиза в различни самоличности по-бързо, отколкото възрастните сменят носните си кърпи. Пилот, капитан на кораб, принцеса, герой или злодей! Фантазията на четири е способна с лекота да конструира сложни сюжети, които могат да продължават с дни.

       Езиковите умения нарастват в прогресия – хлапето е способно да заучава от четири до шест нови думи на ден, които да влага в изречения съдържащи условности и  хипотетични ситуации. Околният свят вече може да бъде назован и описан с думи. Речниковият запас на четиригодишните достига 3 000 думи! Много ли е това или малко? Големите хора използваме активно около 10-20 хиляди в зависимост от интелектуалното и образователно си ниво. Някъде около раждането на Христос обаче, предците са се оправяли с не повече от 4 000!? На четири детето вече създава собствени игри, където разпределя роли на връстниците си. На тази възраст властта от абстракция се превръща в осъзнат процес, откриващ необятно поле за експерименти. Малките победи в манипулирането на възрастни и други деца започват, да се услаждат. „Апетитът идва с яденето” – както се казва. 

       Четиригодишните ненавиждат заповедите и забраните – те ги дразнят и предизвикват в тях агресивни импулси на съпротива, в която на помощ се вика единственият им съюзник – въображението! Разликата между действителност и илюзия е трудно различима, а желаното често се приема за възможното. На практика концепцията за  вредата от системата лъжа-измислица, която възрастните възприемаме по рационални подбуди, при четиригодишните е отхвърлена като безинтересна и неприложима. Отношението към собствеността не е мръднало от времето, прекарано в бебешката количка – всичко наоколо принадлежи единствено и само на мен. На тази възраст малчуганите са като Алиса – никога не знаят, къде точно отиват и затова не се тревожат кой път ще хванат.

       И за какво ни е всичкото това знание? – имаме си такова „малко чудовище” вкъщи или вече сме изгледали такова. Всички сме минали през перипетиите на 4 годишните, вече сме големи и светът е цял-целеничък? Така беше наистина, ама до днес! Изкуственият интелект – ИИ прескочи от страниците на научно-фантастичните книги, слезе от екрана на холивудските сай-фай блокбастъри и се настани в хола да празнува своя четвърти рожден ден. Не се шегувам с вас. „Апартаментът” му се намира в университета на Илинойс – Америка. Тамошните учени изследват ИИ системата CoceptNet, като я подлагат на тестове за интелигентност абсолютно идентични с тези, през които преминават хората. Постигнатите резултати надминават очакванията – ИИ е напълно равностоен на 4 годишно дете! Седемгодишните все още го превъзхождат, но докога?

      Развитието на човешкия интелект е пътешествие, отнело стотици хиляди години еволюция. От каменната ера до медната епоха, когато овладяваме металите, са минали хиляди години. Всяка стъпка на хората е била по метода проба-грешка – процес, в който аномалиите са били отстранявани. При ИИ обаче всичко се случва твърде бързо. Самата идея е формулирана едва преди 65 години! Алан Тюринг дава следното определение на ИИ – ако човек общува с някой без да знае дали отсреща е друг човек или компютър и накрая остане с впечатление, че е общувал със себеподобен, значи машината проявява ИИ. Същият този Алан е откривателят на Енигма – криптографската машина разбила тайните нацистки кодове и така помогнала на Съюзниците да спечелят войната. За благодарност скоро излезе филм за него. През 50-те обаче военните му заслуги не са му помогнали, да избегне принудителна химическа кастрация. Клетникът имал лошият късмет да бъде разобличен като гей…

      Съвременният свят вече е изцяло зависим от компютрите. Управлението и контрола върху електроцентралите, въздушния трафик и системите за национална сигурност, язовирните шлюзове и телекомуникациите! Интернет! ИИ вече има способностите на 4 годишно хлапе, но реално възможностите му са несравнимо по-големи. Малчуганът трудно може да направи по-голяма поразия от пожар вкъщи например. За него са валидни пространствените ограничения, произтичащи от възрастта. При ИИ ситуацията е коренно различна – разполага със световната мрежа. Вече споменах силно развитото въображение на четиригодишните и някои от емоциите, които изпитват…

     Учените се надяват, когато ИИ съзрее достатъчно в него вече да са вложени 3-те закона на роботиката, формулирани от  Айзък Азимов, които най-общо гласят, че машината не може да причинява вреда на човек. Тук нашият принос е още 2 закона измислени от Дилов-баща и Кесаровски, за които обаче никой извън България не е чувал. Забраните обаче, както и да бъдат маскирани, са някаква форма на „робство” или, ако щете, менторство от по-възрастен към по-малък. А ние вече научихме, че четиригодишните никак, ама никак не си падат по тях…