Европейският съюз произвежда над 2.5 млрд. тона отпадъци годишно
Две стратегии могат да бъдат от изключителна полза в прехода към кръгова икономика, смятат от Сдружението
Използването на мед ще бъде 26 милиона тона годишно до 2040 г., което е двойно повече от това към днешна дата
В Международния ден на биологичното разнообразие* СНЦ „ Бизнесът за Пловдив“ продължава темата за Зелената сделка на Европа, като обръща внимание на кръговата икономика, като един от основните процеси по търсене и реализиране на решения за устойчиво развитие.
За да се справят с тази нелека задача, страните – членки на ЕС трябва да намалят въглеродните емисии от енергетиката, индустрията, селското стопанство, транспорта и останалите обществени сфери. Това се оказва, единственият подход за справяне с промените в климата, предизвикани от човешката дейност. На 4-ти март 2020 г. в Брюксел, бе представен от Европейската комисия първи климатичен закон, с който за пръв път се обвързва законово целта за нулеви въглеродни емисии до 2050 г.
Според проучвания на Европейския парламент, Европейският съюз произвежда над 2.5 млрд. тона отпадъци годишно. Тук идва мястото на кръговата икономика, която в своята цялост представлява модел на производство и потребление, ограничаващ до минимум отпадъците, което от своя страна носи ползи както за околната среда, така и за икономиката. Кръговата икономика е модел, насочен към удължаване на жизнения цикъл на продуктите. Toва означава възможно най-дълга употреба, чрез използването на един продукт по друг начин отново и отново, намалявайки до минимум изхвърлянето на отпадъци. Практически примери са рециклирането на материали и продукти, повторното използване, поправката, заемането и др.
В днешно време, суровините се добиват, произвежда се определен продукт, след което се транспортира до потребителя, който го употребява, с което се слага край на неговата използваемост. Чрез кръговата икономика се предоставят множество възможности за реупотреба, започвайки с употреба на вече извлечени ресурси.
Пример за това е, когато индустрията се нуждае от мед, вместо да се добива нов ресурс, oще повече когато се предполага, че в световен мащаб до 2040 г. този метал ще бъде в оскъдни количества. Същевременно преработката на рециклирана мед използва само 10-20 % от енергията, необходима за производството на нов материал от самородна руда. При прозиводството си, един продукт може да бъде проектиран така, че медта в него да се демонтира, след което да бъде рециклирана за нова употреба.
Експертите от индустрията предупреждават, че миньорите ще трябва да преосмислят начини за добив на мед, тъй като растежът на глобалното търсене надвишава предлагането с всяка година. Използването на мед ще бъде 26 милиона тона годишно до 2040 г., което е двойно повече от това към днешна дата.
При биологичните материали, след като вече за употребени те могат да се използват за произвеждането на биогаз, биохимикали или да бъдат компостирани, с което отново се връщат в природата.
В заключение, две стратегии могат да бъдат от изключителна полза в прехода към кръгова икономика – субституция и дематериализация. Субституцията като използване на различни източници за постигане на една и съща цел, а дематериализация се отнася до ползването на по-малко ресурс за обслужване на една и съща икономическа функция в обществото.
Създаването на кръгова икономика е само част от пъзела на устойчивото развитие и е необходимо да бъдат взети под внимание още много аспекти за постигане на 100% успеваемост – промените в климата, енергийната, земеделската и социална устойчивост.
Икономиката е част от обществото, което е част от околната среда.
*22 май е обявен от Организацията на обединените нации (ООН) за Международен ден на биологичното разнообразие. Целта е повишаване на информираността сред обществото за проблемите и заплахите към биоразнообразието и за осигуряване на подкрепа за неговото опазване и съхранение. Денят се чества от 1993 г., когато влиза в сила Конвенцията за биологичното разнообразие. България ратифицира Конвенцията през февруари 1996 г. и от 16 юли 1996 г. е равноправен член. Страните по Конвенцията работят за значително намаляване на загубата на биоразнообразието в глобален, национален и регионален мащаб, включващо и борбата с бедността и подобряване на условията за съществуване на всички форми на живот на Земята.
Снимка: europarl.europa.eu
