10 причини да се премахне Партийният дом

Култура, вместо чиновници – има ли спор?

Разходката в центъра на града ще е коренно различна с просторна гледка към Родопите

Теодор Караколев

Бъдещето на Партийния дом е тема от дълги години сред пловдивчани. В последните години сградата стана съвсем актуална, с проведения архитектурен конкурс за нейното преобразяване и с дискусиите за бъдещето на пловдивската опера. В последните дни се заговори съвсем конкретно за нейното премахване, с предложение, което ще влезе в Общинския съвет и след изразеното мнение на кмета Иван Тотев, според когото тази идея е логически издържана.

Тук ще ви представим и нашата гледна точка за премахването на сградата, с леко намигване тук-таме, ви предлагаме 10 причини, за да бъде премахната сградата:

Сградата не се вписва в архитектурния силует на града

По-голямата част от центъра на Пловдив е изградена в годините преди 9 септември 1944 година. И най-вече тази, която ни харесва, която е пълна със заведения, с почиващи си хора, майки с деца, момичета с техните приятели, възрастни хора, играещи шах и др. Централният площад, разширен и променен коренно през 60-те години е огромен проблем за градостроителите още от решението да бъде направен толкова огромен, толкова безсенчест и толкова скучен.

Причина за това е и липсата на смислени сгради в околността. С изключение на моментите, когато има събития в Концертната зала или във Военния клуб, площадът е празен.

Проблемът е и от гледна точка на естетиката – цялата Главна улица, бул. „Иван Вазов“, дори самият парк носят духа на едно друго време. Пощата и Партийният дом са като изкуствени придатъци, които не се вписват по никакъв начин в града.

Със сигурност авторите на архитектурния проект са вложили усилия и мисъл при издигането ѝ, но мястото ѝ никак не е подходящо и то по никакъв начин не кореспондира със заобикалящата архитектурна среда. А това не е проблем просто на „социализма“, а на неподходящия стил на самата сграда – съседният хотел Тримонциум, макар и също построен през соц-а, не дразни толкова много и е по-интегрална част от пловдивския силует.

Скрива се гледката към Родопите

„Скрива ми се гледката към Витоша“ придоби шеговит смисъл в последните години, покрай протестиращите срещу високото строителство в София. Безспорно е обаче, че те имат право за дадени места – планината Витоша е съществена част от столицата ни и ако, например, на края на едноименната улица „Витошка“ се издигне висока сграда, която да спира погледа към планината, това би било грозно.

В Пловдив сме се постарали да направим това през 70-те, когато е издигнат Партийния дом. Нашата централна пешеходна улица има прекрасна гледка, като на сцена, от Бинго Балкан към Родопите, които са също толкова близо до града ни, колкото и Витоша до София. Усещането да вървиш по Главната и срещу теб да са прекрасните северни склонове на Родопите ще е коренно различно, отколкото да се вижда безличният Партиен дом. Скриването на гледката към Родопите е една от най-големите грешки на градостроителите на Пловдив през социализма.

Площта не се използва добре – пълно е с чиновници

Използваемата площ в центъра на града не се използва адекватно и по предназначение. В момента там е пълно с чиновници, които се грижат да работи огромната бюрократична машина. Всеки, който търси разрешително за строеж или други подобни важни документи, трябва да търси място за паркиране, да създава трафик и замърсяване в центъра на града – нещо, което може да се избегне, ако тази администрация намери нов дом на някое по-удобно място, далеч от пренатоварения център.

Ако вместо това наситим тази зона с култура и живи пространства, то ще се обживи не само сградата, но и самият регион, площадът и изобщо – тази част на града. Един ремонт на площад „Централен“ сам по себе си няма да даде нищо на града, ако няма и живи сгради. А това е едно чудесно място за пловдивската опера.

Един реверанс към историята…

Премахването на Партийния дом ще бъде и един реверанс към историята, поправяне на грешката от преди 50 години. За разширението на пощата и изграждането на огромния площад е разрушен прекрасен квартал в тази част на Пловдив. Разбира се, красивите къщи няма да се върнат, но, ако се постараем, можем да върнем в категорията „красиви“ една част от града, като оставим простор и култура, вместо еднотипност и бюрокрация.

…и поглед, през историята, към бъдещето

В същото време това може да помогне и за бъдещето на града. Носят се легенди какво е открито под Партийния дом при неговото строителство и как, поради върховенството на Партията, никоя археология не е била по-важна от този градски символ на БКП. Унищожаването на сградата и извършването на едни адекватни разкопки може да направи мястото още по-атрактивно за бъдещите поколения. Само на броени метри от там преди години бе открита уникална гробница от ранните години на християнството. Кой знае какво може да се открие днес при едни добре направени разкопки?

Смелост за едно такова решение, което може да доведе до още по-смели идеи

Премахването на Партийния дом действително е трудно политическо решение, както каза Иван Тотев. Градът ни може би се нуждае от няколко такива – преди 5 години затварянето на Капана за автомобилно движение изглеждаше смело, но днес е реалност, а позитивите са очевидни.

Ако успеем да сменим тази сграда с нещо по-издържано, то можем да мислим и за бъдещи смели идеи – като например премахване или преобразяване на Пощата за един истински красив център.

Цената, ако е по-евтино

Можем да погледнем и от съвсем практични подбуди. По думите на кмета Иван Тотев, едно премахване на сградата и изграждане на нова ще струва до 30% по-евтино от нейното иначе задължително укрепване. Ако това действително е така, дебатът става изключително лесен. Общинският бюджет не е безкраен, а една опасна сграда няма място в центъра на града. Ако Партийния дом не отговаря на изискванията за безопасност, то просто трябва да бъде премахнат, а от финансова гледна точка – трябва да търсим по-евтините възможни решения.

Вече си имаме тепета за красиви гледки отвисоко

Много хора бяха привлечени от идеята за кафене на върха на сградата, от което да се открият страхотни гледки към Пловдив. Разликата между нашия и другите градове е, че ние вече си имаме естествени възвишения за тези гледки – това са нашите хълмове. Няма нужда да строим високи сгради, за да получим красив поглед към Пловдив. Да не говорим, че и гледката точно от Партийния дом към празния площад, запустелите разкопки и голям булевард не е най-красивата…

Твърде високо, твърде високо

Невписването в силуета на града може да се коментира и през тази призма. Партийният дом е най-високата сграда в центъра на града. Най-близката така стърчаща постройка е Библиотеката, която поне може да извиним като сграда с културни и образователни функции. Чак хотел Лайпциг на запад и блоковете до „Каменица“ на изток конкурират Партийния дом. Пловдив функционира прекрасно без високо строителство в центъра и можем да запазим това и без тази сграда.

По-добре компенсаторно залесяване, отколкото тази сграда

Сградата действително не се харесва от пловдивчани. Това е едно от тези неща, за които свободомислещите майни имаме консенсус – както например, че не харесваме затворения Пешеходен мост. Зевзеци се шегуват по всякакви начини с Партийния дом. Покрай акциите на „Градини и паркове“ и Общината, например – дали, фокусирайки се върху изсичането на дървета или залесяването на огромна площ до Гребната база – коментират, че дори местната власт да реши да направи компенсаторно залесяване с няколко чинара, вместо да остави сградата, това пак ще е в позитив.