За разликата между глаголица и кирилица

ИзПодТепето с Пламен Асенов

Въпреки празника 24 май, на който би трябвало руснаците да ни се поклонят до земята за азбуката и религията, която сме им поднесли на тепсия, в Москва със сигурност не знаят разликата между глаголица и кирилица. Затова тази седмица руският външен министър Сергей Лавров самоотвержено гушна лавровия венец за най-голяма международна провокация, в която замеси и България. Официално, пред Съвета на федерацията на Федералното събрание на Русия, той коментира неизвестно откъде стигнали до него слухове, че предстои България и Албания да си поделят Македония.

Най-меко казано, това си беше грубо пренебрежение към международния етикет, според който на такова ниво министърът следва да коментира само официални позиции и да изразява само официални мнения. Не нещо казано-речено от някой киликандзър. Или измислено направо в Кремъл.

Защо точно България и Албания ще си делят Македония ли? Според руската версия – защото са в НАТО и американците ги командват да направят това за наказание, задето Македония иска да участва в руския проект за газопровод „Турски поток”. Той няма да се състои, както не се състоя и проектът „Южен поток”, но Скопие все пак иска да участва и от руската гледна точка за американска гледна точка – следва да получи наказание.

Като цяло – малко шизофренично звучи, но не прави изключение от всичко, до което се докосне руската политика, както и от мисленето и действията на нейната пета колона тук или където и да е по света.

Защо в подялбата няма да участва Гърция, която също е в НАТО? Защото гърците са герои и искат да делнат Македония по своя инициатива, а не под американски диктат. Точно както в момента, за радост на Москва, се противопоставят на американските и европейските империалисти, като твърдо отказват да им върнат парите, взети от тях назаем. В речника на комунистическото мислене това се нарича експроприация. Както виждаме, тя не винаги се извършва чрез пряк гангстерски обир на банки, понякога става и чрез непряк.

А защо в хипотетичната подялба на Македония да не участва и Сърбия, която всъщност е – и винаги е била – най-големият претендент за това? Ами защото сърбите са от добрите. Те никога не правят нещо лошо, докато руснаците не им наредят, а сега руснаците ще им наредят да направят нещо лошо, чак когато първо внушат на световното обществено мнение, че държави като България и Албания са лоши, защото искат да направят онова лошото, което Сърбия всъщност…..

„Намирам за крайно безотговорни внушенията, направени от руския министър на външните работи” – веднага отговори българският външен министър Даниел Митов.

На това негово изказване, естествено, реагира отрицателно не някой друг, а бившият му колега и всеизвестно руско троянско магаре Кристиян Вигенин. Според него да се отговаря на руснаците изобщо, дори по най-мек начин, е занимание опасно и посмъртно не бива да се прави.

Нямаше нужда така откровено да ни напомня Вигенин за себе си. Всъщност ние добре знаем мнението му, защото като министър той самият така правеше – спотайваше се и не правеше нищо. Но пък за сметка на това го правеше винаги в руска полза. 

Сега начело на българската дипломация има едно достойно момче, което зае абсолютно достойна позиция, при това – съвсем навреме. Руските попълзновения и опитите да се месят там, където не им е работата, трябва да бъдат, както в случая, веднага блокирани и народите да им се противопоставят още в зародиш, защото Кремъл от столетия води една ясна и последователна политика – винаги отхапва ръката на онзи глупак, който е така глупав да подаде дори само пръст.

Справка – Европейският съюз, пък и НАТО, които от Горбачов насам решиха, че Русия от само себе си и с малко помощ от приятели, ще застане като нормална държава до нормалните държави – така че започнаха да и дават безкрайни аванси. Не би. А сега всички се хапем по г…за заради тази тактическа грешка на Запада.

Както казва пък един приятел – големият пловдивски скулптор Иван Тотев, дълбоката стратегическа грешка на целия цивилизован свят по отношение на Русия изобщо, всъщност е българска. Това е грешката, че сме им дали азбука и религия преди столетия, вместо да ги оставим да се пържат в собствения си неграмотно-езически сос, докато омекнат достатъчно, та да се изядат помежду си.

Много подходящо е този факт да се припомня около всеки 24 май, защото така по-лесно ще видим колко неблагодарни типове са руснаците.

Вместо да ни дават газ и нефт безплатно заради някогашните най-скъпи български духовни и цивилизационни подаръци, те постоянно си бутат гагата в нашата вътрешна и външна политика, дават ни акъл, казват ни с кого може и с кого не може да се сдружаваме…..изобщо, налитат ни постоянно като муха на л…но. И дори твърдят – ако четете руските пропагандни сайтове, ще се убедите, но по-добре да не ги четете, за да не се убедите – че ние сме неблагодарниците, че ние сме предателите.

Защо ли? Ами, доколкото разбирам, защото не им правим достатъчно дълбоки метани, че през последните около 150 години ни окупираха няколко пъти в полза на своите имперски интереси, за което ние им плащахме с български пари. А последния път пък си платихме окупацията не само с пари, но и като ни замъкнаха насила в най-светлото от светлите обществени времена – комунистическото. От чиито дълбоки рецидиви още не можем да се отървем.

Но, така, де – да оставим руснаците да си празнуват техните празници на смъртта и войната, а ние да си празнуваме нашия наистина светъл и пролетен ден.

Честит 24 май на всеки, който знае разликата между глаголица и кирилица!

Обзалагам се, че не са чак толкова много дори българите, които я знаят – и то не защото не искат да я научат, а защото, общо взето, в училище тази разлика не се обяснява.

Но пък как да стигне чак до такива глъбини училището, след като за средното образование у нас в момента се отделят 2.9 от Брутния вътрешен продукт, докато в Кипър хората дават 12.6 на сто, а според препоръката на ЕС процентът трябва да е поне 6. Потресе ме обаче друго в тази изнесена точно на 24 май информация – напомнянето, че в самата наша България през 1942 година парите, отделяни за образование, са били 10 на сто. Във военната 1942, когато властта има съвършено други грижи.

Нещо са ни сбъркани приоритетите, граждани. Очевидно в момента, пък и през последните 25 години на преход, приоритетите са ни тотално сбъркани. Не може парите от хазната да отиват в такива безумни количества, каквито се съобщават, за заплати на администрацията например.

Онзи ден чета, че в общо 31 дирекции на Министерския съвет, Президентството и Парламента, има чиновници, чиято заплата е по-голяма от тази на премиера. Не говорим за доходи на година – там, особено по отношение на чиновниците, нещата никога не са ясни, въпреки декларациите им ред Сметната палата. Говорим за заплати – но как става това със заплатите и защо?

Това всъщност е пряк израз на властващите тук напълно измислени обществени отношения. Излиза, че човекът на върха върши по-малко работа от своите подчинени и затова заплатата му е по-малка. Със сигурност в САЩ няма чиновник в някоя от държавните агенции с по-голяма заплата от президента. Нито във Великобритания и Германия – от премиера. Нали те работят за него, а не той за тях…..

Не ми е ясно също откъде накъде една секретарка в министерство ще взима 1281 лева. Дори това да е максимум, както се твърди, то е с над 50 процента повече от заплатата на един учител с 20-годишен стаж. А не бива да забравяме също, че секретарката има екстри, които учителят няма – безплатен служебен телефон, евтина храна в стола на министерството, евтина почивка в база на същото това министерство. За тези екстри плащаме всички ние, включително и учителите. Откъде накъде?

Ако изчислим реалната производителност на тези хора, които работят в министерствата и я сметнем спрямо това парите, с които се издържат онези над 140 хиляди души администрация, които са отчетени през 2014 година, ще видим, че има чудовищно разминаване. На всичкото отгоре, тук става дума само за държавната администрация. Ами общинската?

И после се чудим защо сме най-бедни. Разбира се, че не е само администрацията причината, но и тя.

Иначе причините са много, но за да схванем добре каква е тъжната ни ситуация, ще дам само едно сравнение. В Полша 37 милиона души през 2013 година са произвели над 525 милиарда долара БВП. В България за същата година 7 милиона души имаме 80 милиарда лева. Всъщност 78, но станаха 80, защото в онзи момент БВП просто започна да се изчислява по друга методика.

Всеки сам и доста лесно може да сметне за какво говорим там и тук, без да забравя разликата долар – лев. Така, де, ще сметне, ако е ходил достатъчно дълго на истинско училище, в което са му преподавали и нещо друго, освен разликата между глаголица и кирилица.