Проблемът не е Румен Русев

Осъждайки и уволнявайки главния архитект, няма да спрем случаите на унищожаване на културно наследство. Виновна е самата система

Теодор Караколев

Привлякох ли ви вниманието? Главният архитект Румен Русев на Пловдив стана особено популярен в последните месеци по време и след събарянето на тютюневия склад на улица „Одрин“ 8. Предни дни прокуратурата дори повдигна обвинения срещу него по повод скандала. Румен Русев е обвинен, че с различни действия или бездействия е виновен за унищожаването на културен паметник.

Румен Русев обаче не е най-виновният. За тези, които не им се чете до края, ще спестя многословията: Най-виновна е системата на потайност, черната пещера в която се взимат решенията на общинско ниво. Ако общината беше малко по-прозрачна, нещата щяха да се развият по много по-благоприятен начин.

Между чука и наковалнята

Ключов момент от спешната пресконференция, която кметът Иван Тотев даде след живата верига пред тютюневия склад беше изказването му, че той знаел, но не можел да спре събарянето по никакъв начин, тъй като всичко било законно. И добавката, че не може да застане на жива верига пред багерите.

Ключовото в случая е, че гражданите успяха да спрат събарянето, което в началото на март изглеждаше законно, но в крайна сметка може да се окаже и незаконно. Сградата обаче е наполовина съборена.

Ако съществуваше някаква прозрачност, това може би нямаше да се случи. За броени дни след събарянето изскочиха куп документи от двете страни, които показваха, че сградата е или не е културна ценност, че може или не може да се събаря и т.н. Ако Община Пловдив – кмет, зам.-кмет или главен архитект бяха излезли и съобщили, че ще се събаря тютюнев склад (за който може и хал-хабер да си нямат ценен ли е или не, или пък може въобще да не ги интересува), то тези спорове – документални, медийни и във фейсбук – щяха да се водят при цяла здрава сграда.

Архитект Румен Русев вероятно не е най-строгият и принципен човек на света. Едва ли обаче е най-тъпият човек на света и не знае, че сградата е ценна. Няма архитект в града, който да не познава пловдивския тютюнев квартал, който да не знае кои са най-качествените сгради от тази част на града. Сигурен съм, че арх. Русев е наясно със статута на сградата поне, като част от групов паметник на културата.

Архитект Румен Русев – и всеки следващ главен архитект – обаче е сам в неравна битка. Както се вижда, главният архитект дори няма възможност да провери законноста на даден документ. Е, все пак, според прокуратурата той е извършил доста нарушения, за да се позволи събарянето на тютюневия склад. Вероятно е, ако бъде осъден, това да има превантивен ефект върху останалите главни архитекти, склонни да подписват каквото им даде по-крупен инвеститор.

По-голяма обаче е вероятността поведението на главния архитект – без значение от неговото име, а и от града, в който работи – да продължи по същия начин. Често той може да се поддаде на директния и реален натиск на даден инвеститор, вместо на хипотетичния от обществеността или прокуратурата, който вероятно няма и да се случи. Нека не се заблуждаваме – ако хората не се бяха втурнали пред багерите, прокуратурата нямаше да започне работа по случая. Да си припомним тапетите на „Света Марина“ и Първа градска болница – също фактически разрушени културни ценности.

Ползите от прозрачността

Решението не е много трудно, но се изисква много смелост. Както сме виждали неведнъж, обществената енергия често е по-силна и по-смела от тази на един властимащ. Общият интелект на група хора е повече и от този на един общинар. Това, че кметът не знае, че тютюневият склад не е ценен вероятно не е негова работа – щом му е интересна архитектурата и не знае, няма проблем (за това си има подчинени-специалисти). Десетки или стотици други хора обаче знаят – както за този склад, така и за хипотетична следваща сграда, за която се предвижда събаряне.

Ако цялата тази информация е достъпна – ако действията на кмет, зам.-кмет и главен архитект, (особено що се отнася до сгради, за които има съмнения, че са културна ценност) са публично достъпни, хората ще могат да реагират.

Моментът със смелостта също е важен. Нека не нападаме толкова остро всеки общински служител. Често отговорността пред един чиновник да спре нещо незаконно зависи само от неговия морал – за най-кофти практиките натискът е силен, а системата е така направена, че да прикрие когото трябва (в случая с тютюневия склад явно имахме пробойна… всъщност, дали?). Не са един и два случаите, когато някой общинар е постъпвал морално и честно, спирайки хотел на плаж, изсичане на гора или лифт в природен парк (примерите са хипотетични), след което бива уволняван, за да може някой друг да заеме неговия пост и да позволи всяка глупост.

Прозрачността – оттам и общественият натиск предотвратяват това. Въпреки опитите за натиск над протестиращи преди години със случая „Големия Бунарджик“ се видя, че това е много по-трудно, от колкото да подкупиш един или двама общинари (тогава главен архитект отново беше Румен Русев и тогава той отново подкрепяше строителите, между другото).

Нека да си признаваме – ако ви заплашат, че ще ви запалят колата или счупят ръцете (или просто, че ще ви уволнят), ще подпишете доста неща, без значение дали сте зам.-кмет, главен архитект или нещо друго. Ако обаче целият град знае какво бихте подписали, ще знаете, че гражданите са зад гърба ви (нещо, което пловдивчани са доказали, че правят), а изнудвачът ще знае, че няма как да подкупи/заплаши всички.

Уви, в момента както що се отнася до главния архитект, така и по ред други въпроси (културен календар, закриване и сливане на училища, фондация „Пловдив 2019“ и други) обществеността няма никаква представа какво предстои да се случи. А и общинските власти трябва да са наясно, че не са безгрешни. И много от грешките им биха били предотвратени, ако първо се бяха допитали до широк кръг хора. Най-малкото, щяха да си спестят куп скандали, изложили ги на национално ниво, след които така или иначе се стигна до нещо, като консенсус.

Виновен или не?

Нямам представа дали главният архитект Румен Русев е виновен. В момента той изглежда като най-лесната жертва. Нека кажем първо, че в България сме свикнали всеки, който е обвинен в нещо да бъде смятан за престъпник. По света един човек е невинен до доказване на противното.

Дори обаче да се окаже виновен за няколко нарушения, Румен Русев не е единственият сгрешил, за да бъде съборен културния паметник на ул.  „Одрин“. Малко е наивно да си мислим, че само той е знаел за планираното разрушаване. Проблемът не е в хората, а в системата.

Казано с други думи: Осъждайки и уволнявайки архитект Русев, няма да спрем случаите на унищожаване на културно наследство. Църкви ще бъдат облепяни с тапети и опаковани в неонови лампички. Сгради, като тази на ъгъла на „Христо Дюкмеджиев“ и „Железарска“ ще бъдат превръщани в грозна кич-торта. Къщи, като тези на ул. „Цар Асен“ или „Отец Паисий“ ще бъдат събаряни.

И дори да се разбере, че виновен е архитект еди-кой-си, дори и гражданското общество да се трогне, тогава ще е твърде късно. Картите, с които да се осигури тази прозрачност са в ръцете на общината. Остава само да се появи желанието.