АктуалноКварталиКултураНовини

Знаете ли кои са библиотеките във вашия квартал?

Днес, макар и да са позагубили малко от общественото си значение, те все още са мястото, в което може да намерим редица образователни материали и да развием уменията и талантите си

След първата част от поредицата Знаете ли кои са библиотеките във вашия квартал, от единствения дигитален гид за града под тепетата Lost in Plovdiv ни канят да потънем отново в дебрите на литературата, като разказват за читалищата в кварталите Южен, Тракия и Източен.

Район Южен

Народно читалище Цар Борис ІІІ и царица Йоана – ул. Славееви гори 45

Дейността му в началото е свързана с провеждането на музикални вечеринки, интерпретация на народни обичаи, беседи, тържества по повод годишнини на национални герои, театрални сценки. Притежава книжен фонд от 467 тома, раздадени за прочит са 786 книги, а членовете са 67. След 9.ІХ.1944 г. читалището се преименува на „Георги Бакалов”, а в 1958 г. читалище „Христо Ботев” и читалище „Георги Бакалов” се обединяват. През 1975 г. в новопостроената сграда (битов комбинат) на ул. „Славееви гори” 41 „А” – ІІІ етаж се определят помещения за читалищни дейности, в които се разполагат библиотека и кабинет за музикално обучение като филиал на читалище „Христо Ботев”. През 1997 г. се възстановява и първото име на читалището – „Цар Борис ІІІ и царица Йоанна”.

Днес в културния афиш на читалището редовно присъстват концерти, чествания, срещи с автори, литературни вечери, участие в конкурси за млади изпълнители и др. 

Народно читалище Гого Мавров – ул.Сергей Румянцев 20

Читалището е основано през лятото на 1929 г., като започва дейността си през следващата година. Записват се много членове, събира се театрална трупа, която играе пиеси на бележити български писатели. Създават се спортен клуб „Юпитер”, туристическа секция, песенна група, народен оркестър. Тъй като читалището все още не е имало сграда, изявите са се случвали на открито, на импровизирани сцени, в училищата не само в Пловдив, но и в други населени места. В читалището се създава една от първите в града „Родопска певческа  група” за изпълнение на родопски песни, както и инструментален ансамбъл (от народни инструменти – гайда, гъдулка, кавал, акордеон и др.).

Абсолютно безвъзмездно, хората от квартала съграждат днешната библиотека с две малки зали. В друга сграда, се обособява полудневна детска градина, която функционира до 2000 г. На по-късен етап е направена танцова зала – с паркет, станки, огледала, гримьорни, съблекални. Започват да се развиват и нови дейности, наложени от промените в живота в България. През годините набира скорост и школата по състезателни танци, която печели много награди не само в България, но и в чужбина.

Читалище Никола Вапцаров – кв. Прослав

Основано е през 1928 г. с името „Съзнание“ в пристройка към училището на село Мичкюр (сега квартал „Прослав“), а по-късно към местното кметство е построен малък салон и стая за библиотека. В средата на XX век читалището е преименувано на българския поет Никола Вапцаров. Важна за историята на читалището е 1962 г., когато със средства от самооблагането и с доброволен труд е построена самостоятелна читалищна сграда, където се провеждат значими местни мероприятия и до днес. По повод 50-годишнината на читалището е връчен орден „Кирил и Методий“, а на 75-годишнината му – „Почетен знак на Пловдив“.

От значение за дейностите на читалището са: библиотека с над 17 хил. тома, която се допълва всяка година; сформирани са клуб за литературно творчество, по фотография и клуб „КвАРТалът“, колектив за изобразително и приложно изкуство, танцови състави, провеждат се четения, срещи и други мероприятия.

Народно читалище Христо Ботев – ул. Даме Груев 1

Народно читалище “Христо Ботев” е основано на 2 октомври 1905 г., а през 1906 г. е утвърден и устава на читалището от Министерство на народното просвещение. С дейността си читалището внася оживление в квартала, то е единственото културно средище по онова време. По думи на очевидци читалището започва да развива богата за времето си културно-просветна дейност, сформира се и театрален състав, чийто първи спектакъл е “Многострадална Геновева”. Това е и времето когато се поставят и основите на библиотеката. Със средства събрани от членския внос и приходи от културни прояви се закупуват книги. 

През 1957 г. започва изграждането на читалищната сграда, като една голяма част от жителите на квартала се включват в организираните трудови бригади и дават своя дан чрез безплатния си труд. Година по-късно строежът е завършен и сградата е тържествено открита. През годините се организират и провеждат множество културни прояви и дейности като: смесен хор; тамбурашки и танцов състави; различни школи.

 На сцената на читалището гостуват театри от цялата страна. Школата към читалището умножава учениците си и се разкриват нови форми на обучение, от 2005 г. за първи път се открива и занималня за деца от първи до четвърти клас. Базата на читалището се обновява постоянно с публични и частни средства.

Образцово народно читалище Иван Вазов – ул. Коматевско шосе 139

Читалището започва своя живот през 1931 г. в стая на училището в тогавашното село Коматево с патрон Иван Вазов. Дейността му започва с изнасяне на пиеси, приходите от които се използвали за закупуване на книги, провеждат се и беседи от учителите, предимно с педагогическа насоченост. През 1947 г. е построено „Малко читалище“ с библиотека и салон за самодейните изяви по инициатива на читалищните дейци с подкрепата на местната администрация и главно с участието на младежите. 12 години по-късно е построена сегашната двуетажна сграда с държавни средства и доброволен труд с просторни помещения за библиотеката и различните дейности, както и салон с триста места и сцена.

През 80-те години библиотеката е разширена и модерно обзаведена, а към 2006 г. фондът ѝ достига близо 18 хил. тома. Читалището провежда много срещи с писатели, които оставят послания в специален албум. Вече 57 г. там функционира школа по изкуствата – първоначално тя включва часове по акордеон, народни инструменти, народни танци, а по-късно – пиано, изобразително изкуство, модерен балет и киноизкуство. 

Район Тракия

Народно читалище Младост  – ж.к. Тракия бл. 22 и бл.13

Читалището се помещава в две подблокови пространства в ж.р. „Тракия“ – бл. 22 и бл. 13. В бл. 22 има библиотека, книгохранилище, зала за творчески работилници, офис на секретаря на читалището и сервизни помещения. Близостта на парк „Лаута“ позволява изнесени обучения, творчество и спорт на открито.

В бл. 13 има библиотека, книгохранилище, музикален кабинет, зала за клубна дейност и репетиции на любителски колективи.

Читалище Съвременник – жк Тракия 141, кв Хан Крум – А4

Библиотеката при Народно читалище „Съвременник-1986“ е учредена през 1986 г. Библиотечният ѝ фонд е съставен от над 12 000 библиотечни документа, включващ предимно книги и периодични издания. Преобладаваща е художествената литература за възрастни и деца. В библиотеката се подреждат витрини и кътове, съобразени с важни дати и годишнини на видни личности и исторически събития. Провеждат се литературни четения, викторини, беседи и тържества.

Читалището се помещава в подблокови помещения в жк „Тракия“. Библиотеката се намира в блок 140 в помещение на две нива, което събира над 50 човека. В сградата на бл. 141 има 4 обособени кабинета за различни школи и дейности, там се намира и кабинета на секретаря на читалището. Читалището разполага с Камерна зала и още един малък кабинет в бл. 146. Залата е подходяща за концерти, репетиции и други творчески дейности с капацитет до 20-30 човека. При хубаво време се използва Зоната на креативността пред библиотеката, която събира повече хора и е облагородена по проект през 2013 г.

Район Източен

Народно читалище Пейо К. Яворов – ул. Босилек 15, бл. 215

Само 12 години след трагичната смърт на поета Пейо Яворов група пловдивски почитатели на творчеството му основават читалище с неговото име. Чрез дарения се събират книги, постовяйки началото на малка библиотека. Сега библиотеката разполага с два отдела – за възрастни и за деца, а книжният фонд е над 10 000 тома литература.

През годините в читалището е имало два вокално-инструментални състава от ромски произдход, различни музикални школи, езикова школа. В културно-масовата дейност са отбелязани редица срещи с писатели и артисти, творци.

*В случай че сме пропуснали някое средище на българската култура, допълвайте в коментарите, за да направим заедно най-изчерпателния списък за всички страстни читатели.

Веселина Михайловска

Създава съдържание, насочено към туристите и гостите на Пловдив и отговаря за рекламната и маркетингова стратегия на медията и популяризирането на съдържанието ѝ.

Вашият коментар

Back to top button
Изпрати новина