Всички знаем прословутата песен на морската група "Обичам". Всички сме си я припявали не само през лятото, но и винаги когато я пуснат по радиото, в някой клуб или където и да е. Крилатата фраза "Обичам да пуша, да пия и да ям…мидички" винаги въздига една възбуда на веселие и смях. The Pomorians са повече от свежа банда, изпълнена с позитивни музиканти и оптимистични вибрации. Триото Янко Бреков, Тихомир Люцканов и Красимир Керкинов, създават едни от най-успехните рок парчета в страната, а участията им са незабравими купони, с неясен край. Срещнахме се с Янко "Бръснаря" за да ни разкаже повече за себе си и групата. Той сподели много интересни и искрени неща за КАПАНА.БГ пред Паулина Гегова, с които се надяваме да се докоснете малко повече до артистичното сърце на един творец.
-Кажи, сега, защо Бръснаря?
Баща ми е бръснар от 60 години. Още от малък ми лепнаха този прякор, заради неговата професия. Един път питах мой приятел: "Защо ти викат Доктора?" и той каза: "Поради същата причина, заради която на теб ти викат Бръснаря!"
-Какво е Поморие за вас освен роден град?
Поморие е тихо, спокойно местенце през всички сезони, освен лятото, светилище за артисти – маринисти. Полуостров, събиращ в себе си много култури, националности… инспирация за всичко. Старите рибари казват: "Морето, само да го гледаш, пак ще те нахрани"
-А Пловдив? Често се завъртате тук по проекти и концерти.
Пловдив е градът, в който свиря най-често през последните няколко месеца. Хората са много гостоприемни, топли и със супер яко настроени към нашето творческо-айляк-густо послание. Евала, майна!
-Пишеш и книга. Разкажи ни повече за нея.
Когато бях на 12 години, открих музиката, поезията, литературата и за първи път прочетох книга на Чарлз Буковски, която разпали желанието ми за това и аз да опиша пътя, който ми предстоеше, въпреки че не знаех колко и какво ми предстоеше и все още не знам. Започнах да си водя автобиографични записки на една стара пишеща машина на таванската ми стаичка с бутилка водка в ръка. Сега съм на 40 и колекцията ми от архиви и спомени е доста цветна, и преминава през десетките метаморфози на цирка на Лудата Бръснарница. Възходи и падения, демони и ангели-спасители, пътувания и безкрайни луди партита, където нощите се превръщат в дни, а колелото продължава да се върти. Благодаря Ти, Господи!
-Участва в новия клип на Антифриз. В една от сцените беше преоблечен като травестит. Как се чувстваше в женско амплоа?
Беше ми много интересно да наблюдавам реакциите на момичетата около мене… те ме приемаха като ЕДНА от тях. Мъжете се смееха, защото знаеха, че съм ЕДИН от тях. С Антифриз и компания доста се позабавлявахме. Нямам търпение да видя крайния резултат. Небето няма граници!
-Всъщност от къде идва това желание за съдействие и подкрепа към други групи? Не би ли трябвало да сте конкуренти?
Аз смятам, че колкото повече групите си помагат, толкова повече предават тази енергия и на публиката и това служи като пример за мирна и спокойна симбиоза. И третирайки хората по начина, по който искаш да бъдеш третиран, щафетата се предава, а конкуренцията е само градивна и креативна.
-Каква е целта на The Pomorians?
Целта на The Pomorians е да се изпрати посланието до колкото се може повече нации, забравяйки за цвят, религия, националност, норми, догми и табута. Да бъдат разбивани стените, защото аз искрено вярвам, че музиката е най-могъщата и силна магическа терапия на вселената, която е променяла, променя и ще променя нещата към, надявам се, по-добро.
-Ти си един доста освободен и разкрепостен човек. Нямаш много задръжки. Чудя се това ли е истинският Янко Бреков или е само една фасада?
Аз съм, всъщност, едно срамежливо и скромно момче от малък полуостров, но препятствията по пътя ми, нещата, с които се сблъсках, странностите, които опознах, промениха и разшириха до свръхестествена степен (в добър аспект, може би) границите на съзнанието и разбиранията ми за пиратите в джунглите и маймунките в океаните. Не се приемам на сериозно, но вярвам в Бог, Музиката, Любовта и живея оценяйки и най-назабележимите, иначе, моментни елементи, които живота ми поднася.
-Каква е твоята философия за света? Нещото, на което най-много държиш?
Музиката, семейството, приятелите. Вземи тази Любов от мен и я върни обратно на вселената! Знам, че звучи много старомодно, хипарско, утопично, но във времена като тези, ако не се обичаме, представете си какво ще се случи със следващото поколение, а по-следващото, а по-по-следващо ще има ли?!…
Цялото интервю можете да прочетете в КАПАНА.БГ
