Трябва да отстояваме това, което сме, смята именитата авторка
Екатерина Йосифова е една от най-любимите български поетеси, но и една от най-трудно откриваемите. От всички 14 издадени стихосбирки, тя присъства на премиерата на едва три – първата, една за годишнината й, за която казва, че са я изнудили да бъде там, и снощи на литературния салон Spirt&Spirit в Петното. Малко са българските майстори на словото, които успяват да съжителстват с тишината, съумяват да я разбират и да я покажат. Тя самата не харесва думата „Премиера”. Тъй като, както тя сама описа, дори една книга да е лоша, тя бива изтъкната като, едва ли не, най-добрата на света. Не съм очаквала, че на поетична вечер у нас могат да се съберат толкова хора, сподели Йосифова, но както казахме – това бе една дългоочаквана среща и това личеше от пукащите се шефове на Петното.
Как пише Екатерина Йосифова? Никога не се съветва със свои колеги или приятели. Имам сестра ми, дъщеря ми и сина ми, само те ги четат, казва тя. Щом напише нещо им го връчва с молбата да отбелязват къде според тях има спад, къде нещо не звучи добре или къде са се запънали. Като всеки един артист се противопоставя на поправките по творбите й, но след известно време, поглеждайки ги пак, разбира, че тези трима най-важни люде и редактори в живота й са били прави. Сега, връщайки се към старите си творби, усеща силното желание да промени нещо, дали дума, дали израз, дали да смени редове – нещо! Затова и се въздържа, трудно, но успява, от това да препрочита книгите си.
Цялата статия може да прочетете в КАПАНА.БГ
