От фейсбук: Майстора бил посредствен провинциален художник… или?

Актуално

Годишнината от рождението на знаменития български художник Владимир Димитров – Майстора не премина без бурни дебати в социалните мрежи. Преди няколко дни бе обявено финансирането от Министерство на културата на изложба „Другите българки“, в която транссексуални хора позират на мястото на моделите на Майстора. Изложбата породи множество реакции, а сред тях изпъкна тази на бившия служебен министър на екологията от 2013-а година, филолог и писател Юлиан Попов. В коментара си той твърди, че майстора е посредствен художник, който е надценен и го сравнява с Иван Мърквичка (негов преподавател от Художественото училище).

Публикуване една от контра-реакциите на Теодор Караколев от фейсбук профила му:

МАЙСТОРА…

– не го харесва днешният човек Юлиян Попов, бивш министър, който смята, че е „посредствен, провинциален художник“ и в него „няма финес“ и е почти „Азис на българското изобразително изкуство“ и „няма никаква популярност извън България“, но поне в автопортретите му имало малко повече обем „вероятно поради самовлюбеност“

– Майстора не му викаме „Майстора“, щото той сам си е вярвал, а щото е бил толкова готин, че е викал на всичките си колеги в академията „Майсторе, Майсторе“

– Майстора е харесван от съвременници от всякакви политически, естетически и прочее крила. От повечето му учители в Академията, сред които и Мърквичка (на когото неадекватно днес е противопоставен), но и други – Гео Милев, Чавдар Мутафов, та дори диаметрално противоположния Тодор Павлов и други

– Майстора да, точно така, е провинциален художник. Даже селски. Живял е в провинцията, на село, общувал е, обичал е, хранил се е със селяните и селянките и ги е нарисувал по най-съкровения възможен начин, който българското изкуство познава. Мърквичка е столичен художник, рисувал селяни, а Майстора – провинциален художник, рисувал селяни. Не смятам, че което и да е от двете е лошо

– …е обикалял по калните ниви на Беломорска Тракия, из Македония, и макар мразейки войната, насилието под всякаква форма и омразата между народите, е бил наясно, че тея хора оттатък границата по Струмица, Вардар, Черна, се борят за своята свобода и обединение. Преживял е всичко това и го е нарусивал, за да може днес някакъв мързелив човек от дивана си да напише, че е посредствен

– …е толкова обичан от целия български народ, простолюдие и интелигенция, че да, получава Димитровска награда, независимо от факта, че естетиката на рисуването му е коренно различна от тази на ранния 50-арски соц. Той е една от малкото обединяващи фигури в онази България, за която онзи ден целия фейсбук се карахме – през август 1944 година (малко преди 9 септември) – в Кюстендил в една джамия (сега е музей) откриват негова лична галерия експозиция с обединение между Кирил Цонев (уволнен и съсипан от ранната соц-власт), Драган Лозенски (един от видните културни дейци на ранната соц-власт) и Георги Ефремов (кмет на Кюстендил, уволнен на 9 септември, но все пак общественик, запазил някакви позиции слде това). Тоест е обединил хора с доста различни и разнообразни виждания за политика, естетика и общество.

– …, противно на незапознатата позиция на някаквия човек във фейсбук-станал-министър, е един от малкото уважавани извън България художници, също от много разнообразен кръг творци – по прогресивни, по-класически и тн. Харесван е преди 9-и, след 9-и, след 10-и по целия свят, които хем държавата е избрала да ги прати зад граница (с още 2-3 други), хем другите зад границата са му се поклонили

– …е толкова дълбок, че всъщност за него е трудно, направо невъзможно, да се говори. Майстора трябва да се гледа. Отивате в Кюстендил, вземате си билетче и гледате (преди да пишете, както Попов). Може да ви хареса, може не. Изобщо не мислете за никакви -изми, като ограничените хора, като автора на статуса; мислете за картината пред вас.

– … е вечно търсещ художник, който никога не е бил достатъчно доволен от своята си работа, бил е безкрайно трудолюбив, безкрайно добродушен и бил напълно наясно, че няма как да се хареса на всички (затова, ако някой не го харесва, е достатъчно да си замълчи).

Ако искате да си представите Майстора, представете си статуса на този човек Юлиян Попов, плюещ по Майстора. Майстора е точно обратното. А тоя статус, описващ някакъв провинциален бездарен неуважаван никъде човек, по-скоро може да приемем за автопортрет на автора на статуса.

Споделете ни във:

12 thoughts on “От фейсбук: Майстора бил посредствен провинциален художник… или?

  1. Весело става общуването с Назидател КараКАЛИНКА!

    (Ако се сбърка НБУниверситет да го дипломира я ветеринарно я – увисваме – ама от толкова години все с тоя ранен факултетен номер …надали)

  2. КараКАЛИНКАДЖИЯТА, защо си тук изобщо? Да ни демонстрираш докъде води липсата на психиатрично лечение?

    1. През комунистическо в стенвестника щом каскет-калинка поучава черно на бяло, читателят си траеше. Лесна работа.

      Трудни времена настанаха за журналята – възразяваме. Андрешко критикуе. Закрий медията или цензурирай та никой да не ти кликне.

      „ПсихиЯтри“ не останаха през пандемията – де що има медик зает е с едни маркучи да удължава агонията на умирающия. Свиквай!

  3. ФейсБУКлука на Фьодор КараКоЛИНКА изразява неговото си лично становище, предпочитание и вкус което никак не ме интересуе.

    Точно по същио начин има право на мнение и Попов, основател на НБУ. Разногласия, разправии и разпри между двамата колоси имат място там, нямат място ТУК.

    Майсторът има нишка на плоскостна декоративност, която изящните изкуства търсят да преодолеят, да надминат, нюансират, рафинират и обогатят.

    1. Дали да се надяваме „ЕкипПодТеЛето“ да публикува поредица „Сънищата на лауреат-журналист КараКоЛИНКА“? Че да го забележат и софиянците да го направят Герой на капиталистическия труд!

      Мойта племенничка в Мичкюр милата за да коленичи за афтограв спестява наведнаж за четирите тома
      „МОКРИ СЪНИЩА КАРАКАЛИНКОВИ“

      ( . . . Gloria Mundi . . . )

  4. Юлиан Попов, направих кратка справка в Гугъл, защото името му не ми говори нищо, е редактор популяризирал руската литература, Висоцки и др. през комунизма и демократ след това. Министър за малко в служебно правителство на Плевнелиев, комсомолски деец през комунизма и демократ след това. И двамата са в някаква степен бизнесмени и обвързани с Европа, Великобритания и съответно Германия. И двамата имат македонски корени.

    1. Правилно, нищо ново за т. Н. демократи – бивши комунисти сега либерали служещи на тези които им плащат. т. е. хора без ценности и чувство за нац. принадлежносст

  5. Първо, да видим кой кой е. Четете им биографиите и всичко ще ви се изясни. Юлиан Попов е сред създателите на частния Нов български университет и негов пръв изпълнителен директор. В настоятелството е и на Американския университет в България. Тоест не е кой да е. Бил е и британски гражданин. Може все още и да е. И не че няма право да не харесва Майстора. Истината е че получава заплата да руши български авторитети във всяка една област и да ги подменя с псевдо такива.

  6. Лично на мен, също не ми допада творчеството му. Авторът ми е интересно, как е стигнал до извода, че е Любимец на целия български народ, въпреки че на мен ми изглежда че е бил готин човек. Винаги ми е било много смешно, как уж либерални и толерантни хора са такива, само когато споделят мнението на някой. Забележка може да има само за начина, по който някой е казал, че не харесва определено изкуство, а не да му даваш назидателни указания, защо трябва да харесва това което и ти.

    1. Много точно казваш: „…да му даваш назидателни указания, защо трябва да харесва това което и ти…“ – назидателят този път се разгащи да си публикува интимния ФейсБУКлук щото няма надежда да ида там да го препрочитам и да си водя бележки.

      Назидателят „на краставичари краставици продава“ назидавайки архитектурната Колегия – бидейки собственик на фондация със смътно финансирВане напук на дипломираните специалисти.

      Раздава оценки преди да си е получил ОЦЕНКИТЕ задължителни за грамотност, компетнтност и правоспособност в попрището.

      Не за Майстора е публикацията, а за КараКАЛИНКАТА. За сведение негово на ъгъла от Янко Сакъзов към Сан Стефано и Докторската кооперацията носи мраморна плоча че тук е живял Майсторът – сиреч поредната лъжа е, че бил селянин.

      ФейсБУКлук КараКАЛИНКов…

  7. Добър анализ на автора, но същественото е из пуснато, може би с цел. Проблемът не е мнението на на някой си за Майстора, а пошлото принизява не на картините от некадърен художник джендър транссексуален селяндурподражател на прогнилата евровърхушка

  8. Има си СТАТУС КараКАЛИНКАТА – пишка си на воля против тоя-оня. Свободна България!

    Само не е ясно от ‘къф * * * бива публикуван и в ПодТеЛето? Новина?

    Ако ме интересуваше не можеше ли да ида да го читая там, фъф неговия ФейсБуклук?

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.