Николай Атанасов: Изкуството е най-яката дрога
Николай Атанасов е великолепен художник, който твори в свой собствен стил. Миналата седмица бяхме на гости в неговото ателие и представихме част от биографията му. Както обещахме, идва ред и на интервюто с Николай. Предната публикация за него можете да видите в: Капана.БГ на гости: В ателието на един завърнал се художник
От колко време рисуваш?
Цял живот. Още от 7-годишен и тази година стават 40 години откакто се занимавам с това. От малък знаех, че ще стана художник.
Спомена в предварителния ни разговор, че имаш собствен стил, в който рисуваш. Как го наричаш?
Фрагментална реалност, но името дойде по-късно, когато вече живеех в Щатите. Винаги съм харесвал модерното изкуство, но и старите майстори. Исках да преплета двете неща. Моят стил се базира именно на това и започнах да го правя, но отново нещо ми липсваше. Тогава ми хрумна нещо. В Америка се събирахме и си гледахме на кафе, затова реших да вкарам фигурките от кафето в платната си. Исках да се получи така, че като гледаш картините ми, сякаш гледаш чаша с кафе, т.е. да се разгръща една безкрайна фантазия и постоянно да търсиш нещо ново. Като сън – спомняш си едно, после го забравяш и си спомняш друго.
Картините ти са особено творчески. Чувал ли си други определения за тях?
Определяли са ги и като контролирана лудост. Това много ми хареса.
Какво представляват самите картини?
Те са израз на това, което излиза от мен, но и не само. Понякога имам чувството, че някой друг рисува вместо мен. Имало е случаи, в които вниманието ми до такава степен се задържа върху нещо, че не съм ставал от стола по 15 часа. И след като приключа светът наоколо ми се струваше като най-голямото надрусване, а дори не ползвам наркотици. Но изкуството определено е най-яката дрога.
Можем ми да кажем, че картините ти в известна степен са абстрактни?
Абстрактна е само основата, но върху абстрактното има щампован реализъм. Но такъв реализъм, който не си виждала, който само сънуваш. Понякога имам усещането, че пиша книги чрез картините си. С тях разказвам истории…
Цялото интервю с художника можете да прочетете в КАПАНА.БГ