Монументално изкуство извън центъра (част 1)

Актуално Градът Забравеният град Култура Новини

Монументални творби в Пловдив има не само в центъра на града

Монументалното изкуство от периода на социализма в Пловдив е навсякъде по центъра. Разказвали сме ви за творбите по Главната, по Трихълмието, в Пощата и по други обекти, и части на централната градска част. Пловдив се разраства през годините и в кварталите, които не остават встрани от тази тенденция. Тези произведения обаче не са толкова известни, а понякога са съвсем анонимни. Тук ще ви разкажем за няколко от тях:

Разходка из монументалното изкуство на Трихълмието

Разходка из монументалното изкуство по Главната

Тайните на Пощата

Мозайката на бл. 15 в жк. „Тракия“

След масовото строителство на класическите панелки в жк. „Тракия“, към 80-те години постепенно се появяват блокове с по-необичайни форми и оригинални проекти. Блокове 13, 14, 15 и 16 са едни от тях, като други интересни има край жп-гарата в квартала, т.нар. Военни блокове и др. Неглижирана и с малко внимание остава една интересна творба до 15-и блок.

Абстрактната композиция е творба на Трифон Неделчев и Маргарита Томова (в колектив с участието на Александър Балдев) (* виж. заб.). Неделчев е автор и на други творби в Пловдив. Роден е през 1945 година, а след 1991 заминава за Германия. Връзката му с Пловдив обаче не е прекъсната. Една от последните му творби е паметникът на Аян Садъков на стадион “Локомотив”. Барелефът в началото на Малката главна на Райко Даскалов също е негово произведение.

Александър Балдев е роден през 1933 година. Освен много кавалетни творби, Балдев е правил монументални произведения на Главната улица и в Стария град, които не са запазени до днес.

Абстрактната мозайка обаче все още е там. Макар и не в отлично състояние, тя е част от кварталния пейзаж и от интересните произведения, с които тракийци могат да се хвалят.

Пана на Училището за деца с увреден слух

Анастасия Кметова, за която сме разказвали в по-ранни материали, е едно от по-неизвестните имена от голямата група пловдивски монументалисти, въпреки че нейни произведения красят много места в града. Едно от необичайните и неизвестните е пано-триптих на Специализираното училище за деца с увреден слух. То се намира в район „Източен“, на границата на Столипиново с бул. „Цариградско шосе“.

Училището има много специфичен архитектурен образ с триъгълно издващите се обеми на стаите. Встрани от единия от входовете е и работата на Кметова.

Изображенията са тематично свързани с училището и различни техни дейности, спорт или символично предадени идеи. Интересно е, че в случая, за разлика от някои други нейни творби, Анастасия Кметова тук е оставила свой подпис „АК“, както година на изработване – 1973.

Стенопис в Строителния техникум

Проект за стенописа, дигитализиран от архива на НБ “Иван Вазов”

Училищата са любимо място за монументално изкуство през соца. Много от сградите са украсени с различни творби – както в интериор, така и в екстериор. Едно от тези школа е Строителният техникум – днес Професионална гимназия по строителство „Акад. Камен Петков“.

Стенописът в реална среда

Там работи Йоан Левиев. Отново с много символи е пресъздадена темата за архитектурата и строителството. На фон се показват както стари къщи от пловдивското Трихълмие, така и модерни постройки от новия век. Проектът за стенописа е от 1970 година и изработен малко по-късно на едно от стълбищата на техникума.

Мозайката на Юрий Гагарин в Кършиака

Името на Юрий Гагарин е известно на хора по целия свят. Полетът му в космоса на 12 април 1961-ва година го оставя завинаги в историята. Първият космонавт гостува на Пловдив само месец след полета си.

Един от проектите за мозайката, дигитализирани от НБ “Иван Вазов”

За нещастие през 1968 година той загива при тренировъчен полет с изтребител. Малко по-късно Пловдив решава да почете паметта му. Стена с мозаечно пано е изградена в началото на 70-те години на първото колело на Панаира – кръстовището на бул. „България“ и бул. „Цар Борис III Обединител“.

Проектът за мозайката е на Йоан Левиев. Изобразена е фигура в полет, заедно с три дати – на раждането, на полета и на смъртта на Гагарин. В самата стена има кръгъл отвор, а над нея стълб с топка – също свързани с космическата тема. Така и в Кършиака могат да се похвалят с творба на един от големите майстори на монументалното изкуство през социализма.

Това не е единствената такава работа в квартала – както и в другите квартали, но за тях следете и следващи материали по темата.

Заб. В първоначалния текст като автор на мозайката в жк. “Тракия” бе посочен само Александър Балдев.

Споделете ни във:

8 коментара за “Монументално изкуство извън центъра (част 1)

  1. Дразнещо е да се четат коментарите на дежурни мрънкалници, вероятно самоУЦИ.
    СамоДЕЙЦИ.
    АнтиАрт.

    1. Прав си, колега Арх, ама много си прав:
      и аз са дразна като ‘земат училе-недоучиле самоУЦИ да продават НА КРАСТАВИЧАРО – КРАСТАВИЦИ.
      Хвала!

  2. Искам да бъдем точни: Проектът е на колектив с ръководител Трифон Неделчев и Маргарита Томова с участието на Сашо Балдев.
    С поздрав
    Трифон Неделчев

    1. С този “спецеалис” има такава подробност, че е ПРОДАЖЕН.
      Платено перо.
      Така цуна и бронзовата буца “ПЛОВДИВ” оня ден = надДАДЕ.
      Трифон ша са научи следващия път ( “дисертация” №9) да надцака Сашо, та да зарадва челядта си горда!

  3. Здравейте,

    Мозайката на блок 13 в ж.к. Тракия не е на Сашо Балдев, а на Трифон Неделчев.

    Поздрави,

    1. Поздравявай го колкото щеш, Николай, и го поправяй във фактическите му погрешки, но ТОЙ ОТ ДУМА НЕ РАЗБИРА.
      Фьодор учил-недоучила КАЛИНКА вместо да иде да се доограмоти, да положи Изпит в Поправителна Сесия та да изработи, заслужи и ПОЛУЧИ ОЦЕНКИ, “оценки” раздава нахално без да го пита някой и без правоспособност. Арогант!
      Цицайки “фондация” алчно.
      НА КРАСТАВИЧАРИ КРАСТАВИЦИ ПРОДАВА на безработната архитектурна Колегия! Разбирач! ГрадоРАЗстройство!
      Такива са времената. ИнДжинеринг вместо цивилизация.
      Пловдив’2222, Пловдив’3333 вместо КУЛТУРА.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.