Творецът стъпва в галерия Сариев и SARIEV Project Space в Капана
Един от най- интересните съвременни артисти Иван Мудов открива изложба на две локации в Пловдив днес. Творецът, в сътрудничество с Анастас Мудов и Анастас Мудов младши и курирането на Яра Бубнова, дава старт на Безчувствена изложба в галерия Сариев в 19ч., а от 20 часа кани и на втората й част с представяне „Вино за откривания” в новото арт пространство SARIEV Project Space в Капана. Изложбата предствя нови работи на автора.
Текстът към изложбата е на Яра Бубнова:
„Безчувствена изложба“ е названието, избрано от Иван Мудов за новия му проект в галерия „Сариев“. Както се полага на този автор, още от заглавието е засилен лабиринт от иронични интерпретации на множеството сериозни теми „в“ и „за“ изкуството.
Например, без да задава директно въпроса „що е автор?“, Иван Мудов предоставя поводи за различни варианти на отговор. В изложбата участват баща му Анастас Мудов и синът му Анастас Мудов. Произведенията в изложбата са дело на тримата Мудови, макар и да може да се каже, че са произлезли и от различни други „ръце“, особено в случаите, когато са използвани ready-made и нови технологии. Самият Иван Мудов принципно спазва правилото си физически да не създава артефакти.
Означава ли това усложнено и умножено авторство критика на занаятчийството в изкуството? Или по-скоро е аналитично изследване на процеса на отчуждаване на автора от творбата в три части: бащата използва ready-made, готови обекти, на които придава уникален характер с присъщия си артистицизъм (великолепната серия „Already made 7“, 2014); синът поръчва изпълнението на други („Напуканата картина“, 2014, „Performing Time“, 2013); а смелият дебют на Анастас Мудов-младши с уникалните му стенни рисунки поставя тези стратегии под съмнение още в самата изложба.
В проекта възниква и въпросът за изглеждащата доскоро непреодолима разлика между „приложното“ и „изящното“, превърнал се днес в сложен дебат за лайфстайла, традицията, новаторството и устойчивостта. Отговор може да се потърси във виртуозно изчуканите/гравирани от ръцете на бащата Мудов с традиционни медникарски шарки всекидневни, индустриално призведени битови предмети. Експонирането им в комерсиална галерия като елементи, въвлечени в логиката на концептуалния проект на Иван Мудов, дооформя интерпретационната спирала, преодоляваща дистанцията между екзотичен сувенир, функционален дизайн и „l'art pour l'art'“.
Изложбата не подминава и още един от налагащите се днес въпроси – този за цената и стойността на изкуството. „Ваучерите“, 2014, на Иван Мудов имат своя цена – както се полага на произведения на изкуството, служат за техен заместител, предлагат отбивки от цената, свеждат я до символно означаване, отпращат към критичните стратегии на концептуализма, подиграват се като Fluxus-жестове и залагат на интерактивността, толкова привлекателна днес и за артистите, и за зрителите.
Названието на изложбата също поражда питания. Да не би авторът да намеква за липсата на емоции в съвременното изкуство като цяло, или има предвид стратегическия си подход към създаването на това конкретно арт-събитие? Възможно е и названието да влиза в диалог с други подобни „кланови“ прояви.
Артистичните кланове не са нещо непознато в изкуството. Историята на италианския Ренесанс, както и на японската ксилография са едни от най-популярните примери на предаване на символичната „четка“ между поколенията. Случаят на „Безчувствена изложба“ е по-различен – авторът в нея е един и си позволява да представи важните за себе си съставни части, олицетворени от всеки от участниците: опита, смелостта и наивността, които в идеал формират художника.
