Късноантичната сграда „Ирини“ в Археологическия подлез в Пловдив отваря след авариен ремонт
От 16 април посетителите вече могат да разгледат късноантичните мозайки, сред които впечатляващото изображение на женска персонификация с надпис „EIPHNH“
Ремонтните дейности обхванаха стъклената покривна конструкция, хидроизолация и отстраняване на дългогодишни течове
Късноантичната сграда „Ирини“ в Археологическия подлез в Пловдив е отворена отново за посетители след приключил авариен ремонт. Новината идва на фона на предстоящата пета годишнина от откриването на Епископската базилика на Филипопол.
Ремонтът е започнал малко след Нова година и е финансиран от бюджета на института. Последният ремонт е обхванал покривната конструкция, като е подменена изцяло стъклената част заради дългогодишни течове. Извършени са още дейности по хидроизолация и вътрешни ремонти, разбра репортер на Под тепето. Наложило се е и премахване на рози и поливна система до бул. „Цар Борис III Обединител“, които също са допринасяли за проникване на вода.
От днес 16 април посетителите вече могат да разгледат реставрираните късноантични мозайки, сред които впечатляващото изображение на женска персонификация с надпис „EIPHNH“.
Сградата е разкрита при спасителни археологически проучвания през 1983–1984 г. и се намира североизточно от античния форум, в непосредствена близост до Епископската базилика. Днес тя е експонирана на място в пешеходния подлез „Археологически“.
Припомняме, че късноантичната жилищна сграда бе отворена отново за посетители след ремонт и реставрация на мозайките през април 2024 г. – От утре Късноантична сграда „Ирини“ е отворена за посетители – ГАЛЕРИЯ.
Тя заема около две трети от една инсула в центъра на античния Филипопол. Представителната ѝ част включва перистилен двор с портици и помещения с полихромни подови мозайки от IV–V век. Общата площ на мозайките е около 160 кв. м, като композициите включват орнаментални, растителни и фигурални изображения. Централният акцент в триклиния е именно образът на „Ирини“, изпълнен в техника opus vermiculatum със смалт, за разлика от останалите мозайки, направени в opus tessellatum от естествен камък.
Археолозите приемат, че сградата вероятно е функционирала като резиденция на епископа на Филипопол. Това се подкрепя и от прокарана допълнително улица (cardo), осигуряваща пряка връзка между комплекса и Епископската базилика.
Как е изглеждал домът на знатен гражданин на Филипопол вижте във видеопдкаста „В Капана“ на Под тепето.
По информация на медията ни сигнали за течове има и в други части на Археологическия подлез, включително в зоните, които Общината отдава за търговски обекти.
Припомняме още, че в действие е проект, целящ Фондация „Пловдив 2019“ да се заеме с Археологическия подлез. Той предвижда демонтират стъкления „кафез“ от страната на ул. „Отец Паисий“ и неговата замяна със открита сцена.
Към днешна дата проектът чака одобрение от НИНКН.
Снимка на корицата: Саво Хаджигенов
