Всяка една от тях съдържа частица от пъстротата на българския език и богатството на българската култура
Най-хубавият начин да се отбележи и почете 24 май, Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост, според нас е с книга в ръка. Представяме ви няколко подбрани заглавия от наши автори, които можете да прочетете, за да почетете празника.
Всяка една от тези книги съдържа частица от пъстротата на българския език и богатството на българската култура. Показва и част от историята и битието на българите от едно по-старо време или старите традиции, които в някои кътчета на България са запазени и до днес.
Нямаше да има книги на български език, ако не съществуваше славянската писменост. С всяка прочетена книга отдаваме почит на азбуката, създадена от светите братя Кирил и Методий.
“Бабо, разкажи ми спомен” на Ивинела Самуилова
Главната героиня в „Бабо, разкажи ми спомен“ се отправя към малка махала в Балкана, наречена Небесна, заради проект, с който се е захванала. Проектът е свързан с българския фолклор, бит и народопсихология. Младата жена среща баба Жива и опознава мъдростите на старите хора чрез нея.
Скоро осъзнава, че в малката махала легендите придобиват плът и кръв, историята оживява, а простите неща от ежедневието са изпълнени със смисъл. Гражданката иска да бъде част от този живот, не просто негов наблюдател, и да усеща пулса на ритмите, песните и езика му.
Романът е изпъстрен с истории от бита и народните традиции, които носят в себе си българския дух и култура.
“Калуня-каля” на Георги Божинов
Романът „Калуня-каля“ излиза за пръв път през 1988 г. и за дълги години бива забравен, до преиздаването му през 2014 г. Действието в него засяга Априлското въстание, но е повече роман за едни времена, в които българските земи са смес от различни народности, култури и вери. Главният герой, Калуньо, вярва в Аллах, но иначе ежедневието му е неразличимо от познатото ни мислене и начин на живот на хората от тези времена.
Георги Божинов доближава езика на разказа максимално до автентичния за българите в края на 19. век.
„Глина” на Виктория Бешлийска
Пъстротата на българския език може да се усети много силно в романа „Глина“ на Виктория Бешлийска. Авторката от години събира стари български думи, лични спомени и истории и ги вплита в тази история, изтъкана с помощта на магията на българската култура, бит и фолклор. Романът се основава на една легенда, според която турският султан дава благословия на грънчарите от малкото село Бусинци, Трънско, да пътуват необезпокоявани в границите на империята.
Бусинската керамика отваря сърца и врати, но се превръща в цяр за цялото село благодарение на майстора грънчар Велико и пламенната му любов към Жара – темпераментна и дива, дъщеря на знаялицата Зевна, тя омагьосва всички с усмивката и пламенния си смях.
Най-голямото богатство на романа е в палитрата от старобългарски и архаични думи, в магията на езика и съживената легенда от приказния Трънски край.
“Възвишение” на Милен Русков
Всички предложения може да видите в Капана.
