АктуалноБизнесЗабравеният градИзбор на редактораКварталиНовини

Архивите разказват: Създаването на Захарна фабрика в Пловдив

110 години история: от идеята на Петко Славейков, през сдружението на Христо Г. Данов, Белгийско-италианско дружество, национализация, планова икономика, приватизация до изнасяне на производството от града

Само преди два дни ви показахме във фоторепортаж Какво остана от бившата Захарна фабрика – СНИМКИ. Настоящето на терена, на който преди 110 години е издигнат първия завод за захарни изделия, дал впоследствие името на квартала, изникнал около него, предизвика огромен интерес и десетки коментари на тема история и бъдеще. Ето защо екипът на Под тепето днес ви представя историята на комбината за сладости в рубриката „Архивите разказват„.

Ретроспекцията обхваща малко над един век и тръгва от идеята на идеята на Петко Славейков, през сдружението на Христо Г. Данов, Белгийско-италианско дружество, национализация, планова икономика, приватизация до изнасяне на производството от града. Тя е разказана от компанията, която наследи производството на вече съборената фабрика в града под тепетата.

Идеята за откриване на захарна фабрика в страната датира още от 1863 година, когато Петко Славейков я публикува в списвания от него вестник „Гайда”. Години по-късно тази идея се подновява именно в Пловдив от Христо Г. Данов. Видния възрожденец и родолюбец, заедно с други общественици през 1895 година, полага началото на дружество „Захар” с основен капитал от 2 милиона златни лева. Въпреки добрите намерения обаче дружество „Захар” не получава концесия за строеж на захарна фабрика.

През 1911 г.  след 16-годишна полемика на 25.03.1911 г. се съобщава, че: “Захарна фабрика ще бъде построена в Пловдив”.

В края на септември строителството на фабриката започва. На 14 Октомври 1914 година се слага началото на захарното производство в гр. Пловдив с първата захародобивна кампания, а във фабриката започват работа стотици мъже и жени.

Следват тежки години на войни. През 1925 г собствениците продават своите акции на Белгийско-италианско дружество. Твърди се, че още от тогава датират рецептите за шоколадовите кувертюри на захарните изделия, чието производство започва няколко години по-късно.

След края на Втората световна война идва период на пробуждане и подем.

През 1947 г. следва национализация и „Кооперативна Захарна Фабрика“ преминава в ръцете на държавата.

През 1953 г. него се присъединява ДИП „Рекорд“ фабрика за производство на захарни изделия и се основава Захарен комбинат „Васил Коларов“ с основна дейност производство на захар и захарни изделия.

Първите сведения за производство на захарни изделия в новоприсъединилото се дружество Рекорд са много по-отдавна. Преди това се е казвало „Фабрика Нимис Авдала и синове – за захарни изделия“ , а в доклад от 1942 г. се пише че „Предприятието съществува от 57 години., т.е. от 1885 г., и се занимава с производство на шоколадови и захарни изделия, мармалади, бисквити, сухари, вафли и др.“. Под думата предприятие, тогава се е разбирало далеч по-малко производство с основно ръчен и типично занаятчийски труд.

След сливането на двата завода започват стремителните иновации и внедряване на нови мощности актуални за времето си в производството на захарни и шоколадови изделия.

През 1956 г. към фабриката за захар се организира ново производство на кремови вафли.

Смята се, че именно от тогава започва производството на вафли „Марица“.

През 1958-а г. се пристъпва и към производство на шоколадови бонбони, като първата година са произведени едва 6 000 кг. бонбони, но с редица подобрения и иновации след 1966 г. производството достига 1 512 00 кг.

Шоколадовите бонбони създават име и авторитет на компанията и печелят редица отличия и медали, а едни от първите произвеждани бонбони са „Тримонциум“, „Пловдив“, „Мир“, „Златна Тракия“. Бонбоните Тримонциум донасят на компанията първият, но не и последен, златен медал получен от XIX Международен Пловдивски Панаир.

А през 1963 г. поради голямото търсене на бисквити на пазара, ръководството подобрява материалната база на това производство и се стартира производство на бисквити в нов цех с най-модерна инсталация. По това време вече се произвеждат обикновени и чаени бисквити, но се създават и различен асортимент от бисквити, сред които са и бисквитиера „Лукс“ опаковката, на която е удостоена с награда „Златни ръце“ през 1969 г.

Бисквити Лукс получават и златен медал на изложбата на захарни изделия през 1973г. в Братислава.

Данни за производството на локум и халва на територията на новото дружество има още от 1957 г., когато са се произвеждали едва 652 000 кг. локум.

След реконструкция на производствените мощности и внедряване на нови технологии през 1968 г., капацитета достига до 2 400 000 кг. локум и над 3 пъти увеличение на производството на халва.

Друга важна дата в традиционното производство на шоколадови бонбони е 11.11.1971 г., когато е направена първата копка в строежа на нов цех за производство на шоколадови изделия. В просторните производствени помещения са монтирани модерни машини, а гордостта е съвременната за ония години поточна линия „ОКА – Зьолих – Льош“ и нови производствени линии специално за шоколадови бонбони, с които се постига богато разнообразие от различни вкусове. Част от тях се правят и до днес.

В този период са разработени и нови 8 рецепти за шоколадови бонбони носещи имената на части от Тракийското съкровище и древни гръцки богини. От всички тях във времето като най-любим е останал вкусът на шоколадови бонбони Амфора. С високата си степен на механизация, машините заменят ръчния труд, но любовта и майсторлъка, който влагаме в производството си, не може да бъде заменен от никоя машина.

И до днес се е запазил оригиналния леко конячен вкус на бонбони Амфора, чиято рецепта се пази в тайна от десетилетия. За следващите 6 години се внедряват в производство 23 нови асортимента шоколадови изделия, част, от които можете да намерите в портфолиото ни.

През първите години на демокрация фирмата неколкократно сменя своя статут и своите собственици до 1996 год., когато е учредено Акционерно дружество, с мажоритарен собственик Вълчо Арабаджиев и с нов мениджърски екип.

През 1997 г. дружеството се преименува на „Захарен комбинат Кристал“ АД, което име е познато и до днес, въпреки че през 2007г. се променя на „Захарен комбинат Пловдив“ АД.

Въпреки отпадането на Кристал от официалното име, логото Кристал се запазва върху опаковките на всички захарни изделия произвеждани във фабрикат.

След 4-годишно прекъсване през 2004 Захарен комбинат „Кристал“ АД – гр. Пловдив, възобновява рафинирането на сурова тръстикова захар. Капацитетът на производство е 250-300 тона бяла захар за 24 часа, при непрекъснат производствен процес.

Благодарение на възобновеното производство на бяла захар, в Захарен комбинат „Кристал“ АД – гр. Пловдив, ще се открият 180 нови работни места.

През 2022 г. „ЗИВ“ ЕООД придобива бизнеса от фирмата „Скегуей корпорейшън“, на която формално едноличен собственик бе Ралица Тошкова, но реално се контролираше от пловдивския бизнесмен Ветко Арабаджиев, чието семейно имущество на Ветко и Маринела Арабаджиеви.

Тогава купувачът „Захарни изделия – Варна“ не посочи цената на сделката и придоби всички търговски марки и промишлени дизайни на захарни и шоколадови изделия с бранда „Кристал“, след което изнесе производството от Пловдив към базите си в Балчик и Търново.

Очаквайте продължение по темата какво ще бъде бъдещето на терена, който се разчиства на мястото на завода.

Под Тепето

Екип на Под Тепето - Наистина Пловдив

Един коментар

  1. Основното предназначение на фабриката, при създаването и е -производство на захар от захарно цвекло. Продукт, който едва ли може да бъде открит някъде. Преработвани са стотици тонове захарно цвекло, доставяни по ж.п. линия, която съществуше доскоро и пресичаше бул. България. Това с бисквитките е по-скоро „ширпотреба“ и не определящо.

Вашият коментар

Back to top button
Изпрати новина