„Това, което може би се подобри, е да се види, че може да работим и в пъти повече, защото ако в офиса може да направим 3-4 живи срещи за деня, то виртуално може да ги докараме до 8-10“
„Бъдещето, както и настоящето е в изграждане и утвърждаване на хибриден модел на управление и работа, тъй като е засилена нуждата да имаме „свободен“ избор, който понякога изобщо не е свободен“
Ани Хира*
Това, което стана ясно на всички ни, е, че всякакъв тип работа може да бъде „изнесена“, но нищо не може да замени „живия контакт“ както с колегите, така и с клиентите. Обменът на енергия, идеи, както и творческият заряд са в пъти повече, когато сме ЗАЕДНО на живо, защото сетивата не са ограничени и всички „трептим на една честота“, твърди Ани Хира, бизнес консултант „Човешко развитие“.
Работата от вкъщи: размиване на ролите
Нагласата ни дори за работа, за споделяне, както и усещането за принадлежност са изключителни нужни, за да се чувстваме пълноценни на работното си място. В момента има едно размиване на всички роли и е по-скоро ограничаващо, отколкото освобождаващо, че се налага да работим в някои ако не и в повечето случаи дистанционно. Това, което може би се подобри, е да се види, че може да работим и в пъти повече, защото ако в офиса може да направим 3-4 живи срещи за деня, то виртуално може да ги докараме до 8-10, но дали ефектът и усещането за удовлетвореност, за разнообразие и за смисъл са същите? Остава също важно да съумеем и наистина обособим отделни кътчета и да планираме време за почивка, независимо в кой от двата формата работим, защото често улисани в ежедневните динамики трудно понякога правим разграничение.
Доброто управление: добро независимо от обстоятелствата
Относно управлението то не се е променило съществено, защото лидерските и човешки качества се проявяват успешно или не независимо от обстоятелствата – добрият мениджър се адаптира бързо и адекватно и когато този човек зачита важността на хората си, изградил е среда на чуваемост и съобразява едновременно икономическата, социално-политическа, но и персонално-идентична ситуация, той е способен да мине и през най-голямата криза подкрепен, разбран и в крайна сметка с качествено свършена работа в контекста на ситуацията и възможностите, които са обективно реални. Същото важи с пълна сила и за служителите – „скатавките“ се видяха още по-ясно, а тези, които работеха много, сега работят още повече.
Загубеният баланс
Не съм любител на думата „баланс“, защото тя предполага знак за равенство, а в това уравнение имаме твърде много неизвестни. Лично за мен е по-важно да говорим за новия тип на организация на времето, споделя Ани Хира. В този смисъл е добре да си даваме обективна обратна връзка на по-регулярна база за това какво е новото, какво сме променили, с какво сме се примирили и какво още ни бърка в душата или в главата, така че да продължим напред. За разлика от другите промени, през които сме минавали в живота и в процеса на развитието си, днес сме поставени в ситуация, в която „утре-то“ не ни е гарантирано, т.е. много по-трудно е да се правят прогнози, дългосрочни планове или уговорки, защото знаем, че може и да не сме способни да ги осъществим независимо какви ще са причините и то най-често ще са извън желанието ни за съдействие, компетентност или лоялност, а наистина ще са резултат от обстоятелства извън нашия контрол, обективно. В този смисъл е важно е да има редовна отворена комуникация, както вътрешна, така и външна, и е въпрос отново на бърза адаптация и приемане на факта, че живеем ден за ден и „тук и сега“ действително е единственото, което имаме. Разбира се, пандемията и обстоятелствата, свързани с нея, са временно явление, но колкото и време да продължи, е важно как минаваме през този период, защото ние така или иначе се променяме. Целта е да ограничим „щетите“, които не са само материални, а често и емоционални. Дори да се твърди, че кризата ражда възможности, голяма част от нас сме повече губещи, отколкото печеливши, макар тази ситуация да извади на преден план още по-ясно кои са нашите устои, принципите, с които няма да направим компромис, кое наистина е важно да го има и от какво е нужно да се освободим – както в личен, така и в професионален план.
Хибридното бъдеще
Бъдещето, както и настоящето е в изграждане и утвърждаване на хибриден модел на управление и работа, тъй като е засилена нуждата да имаме „свободен“ избор, който понякога изобщо не е свободен, но е необходимо да можем да поемаме повече лична отговорност и да разчитаме все повече един на друг за преценката си. Доверието остава в основата на успешния бизнес и редовната комуникация е единственото условие да има яснота, откритост и обратна връзка, за да сме наясно кой къде е във време-пространството като възприятие, зрялост, действие и в крайна сметка състояние за извършване или не на дадена дейност към настоящия момент. Това прави задачата по-сложна, защото общата рамка става по-гъвкава, а нуждата от индивидуален подход и разбиране все по-належаща. В този смисъл „балансът“ е нарушен, защото е важно как съумяваме да (пре)разпределим задачите, така че да се запази здравословният дух на взаимодействие в дома и офиса, казва в заключение Ани Хира.
–
*Ани Хира счита себе си за човек, който знае какво означава да живееш и работиш с радост. От корпоративната си практика придобива мениджърски опит и разбира колко е важно да се управляват процеси и екипи. Тя разработва модел, в който човешките взаимоотношения заемат важно място, и това работи успешно за компаниите. В настоящия момент Ани Хира е бизнес консултант „Човешко развитие“ Брентаг България и създател на Хюга БГ.
