Альоша: Призраците на историята  

Проф. Келбечева: В XХI-ви век трябва да имаме абсолютно различна визия за това какво трябва да бъде един паметник

„С провокацията на едни адски модерни, освободени художници и артисти се атакува една тежка метастаза на идеологията на комунизма.“

Новите модернисти атакуват убогата идеология, която стана митология чрез изкуството. Така накратко може да се обясни на нерзабиращите впечатляващата изложба „Призракът е тук” на френския артист Мич Брезунек, която бе открита на 9-ти септември в изложбена зала „2019” на ул. „Гладстон“. В нея художникът облече Альоша като призрак и разбуни духовете на русофилите не само под Бунраджика, а на национално ниво.

Мич отнесе хиляди мегабайти хейт в социалните мрежи защото дръзна чрез дигитални интервенции, смесвайки история, визуално изкуство, реалност и фикция, да прикани зрителя да се замислим за миналото на Европа и да преосмисли настоящето ѝ.

Отзвукът от този 9-ти септември още кънти мощно и след края на изложбата.

За него разговаряме с проф. Евелина Келбечева – човек от екипа на проекта, работил по историческия пласт и автор на текстовете в изложбата.  

Смятате ли, че образно казано, покриването със златни призрачни наметала на този пласт от историята ще ни накара като общество да се извисим по някакъв начин над нея?

Не, не това е търсеният ефект.

Съдейки по мощния хейт, който се изсипа върху проекта, явно има нужда от много обяснения, особен за по-възрастната част от публиката.

Смисълът на един такъв артистичен проект е да провокира младите хора да се обърнат, да видят тази връзка между минало и сегашно, между материално и духовно. Не да се интерпретира всяка една материалност на тези артистични акции, а по-скоро да се види голямата връзка между минало и настояще, между истина и фалшификация на историята.

Каквато представляват паметниците на съветската армия в България, които претендират пропагандата да бъдат паметници на едни освободители? Фактически те са окупатори на България за 3 години, което абсолютно унищожава страната като икономика, като финанси, като продоволствие, като политика и най вече като социално-културна традиция. Защото 9-ти септември, когато преврата успява единствено и само защото Червената армия е окупирала България един ден по-рано, всичките тези беквокали на този акт показват много нерешени проблеми в манталитета и в знанието – общественото знание.

В този смисъл чрез провокацията на едни адски модерни, освободени художници и артисти се атакува една тежка метастаза на идеологията на комунизма.

Защо?

Защото тази убога идеология, която ни беше внедрявана не 45, а продължава и досега – 77 г., тя стана митология чрез изкуството. И веднага ще цитираме една цифра: 56% от бюджета, отделен за култура в България по времето на комунистическия режим – говоря специално за 70-те години –  отива за нуждите на т.нар. „монументална пропаганда“. Което означава, че това е една от първостепенните задачи на режима – непрекъснато да укрепва себе си и да налага всичките тези жалони на насилие и на лъжа.

Как са подбрани точно тези монументи?

Изборът на тези 12 паметника, релативно с 12-те звезди на европейския флаг идва от факта, че ние сме държавата в ЕС, която и до ден днешен пази, мие и обгрижва 186 паметника на армия –окупатор, която унищожава България и сменя цялата история на страната. Ние се връщаме назад след 9-ти септември 44-та. Ние не вървим напред като демократична европейска държава.

Нужно ли е да градим нови монументи, за да се знае?

В този смисъл чрез изкуството, чрез едни толкова провокативни, смели, интересни, абсолютно модерни средства, младите хора поставят големия въпрос. Те виждат фалша и цялата тази дълбока неистина, която продължава да шества и да доминира в нашите градове като линия на монументите, те наистина стърчат. Те доминират градското пространство. Особено в Пловдив, София , Бургас, Варна, Русе …, къде ли не.

Аз мисля, че е недопустимо повече да позволяваме някой да репродуцира една отвратителна и тъпа лъжа, че това са паметници на освободители.

Слава Богу, чрез средствата на модерното изкуство, това може много по-бързо да бъде показано и да влиза в съзнанието на младите хора. Чрез изкуството и най вече с тази визия, месиджът на противопоставянето и на диструкцията на 70-годишни лъжи , би могла да бъде видяна и разбрана младите хора.

Как виждате монументите на съвремието?

Както казва Роберт Музил: „Няма нищо по-незабележимо от един паметник“.

В 21 век трябва да имаме абсолютно различна визия за това какво трябва да бъде един паметник. Например, паметникът на Холокоста в Хамбург, който е една огромна колона, бавно изчезваща в земята. Това е за мен, а не да повтаряме тези фалически символи на насилие и на тотална лъжа. Тоест да повтаряме комунистическия модел.