„Ботев е национален културно-героически мит”

Актуално Гласове Градът Новини

Личности като него се изправят пред света не за да го оставят такъв, какъвто са го заварили, а за да го променят

„ Трудно е да се пише за Ботев! Безсънните нощи не стигат на историка да се докосне до неговия живот и дело. Защото Христо Ботев това сме самите ние, душата ни, майчиното ни мляко, земята, по която стъпваме, тази свята българска земя, и небето над нас, синьото и бездънно небе на единствената ни родина, България. Да бъдем като Христо Ботев, това за нас се е превърнало в обществен морал и в лична норма на поведение. Така духът на Ботев се е предавал от човек на човек, от поколение на поколение”. Така започна словото си за делото и живота на Христо Ботев навръх 172-та годишнина от рождението на великия българин гл.ас. д-р Стефан Шивачев – директор на Регионалния исторически музей в Пловдив.

Ето и останалата част от словото, посветено на поета-революционер:

“Христо Ботев е истински син на своето време. Роден е в град, който се слави, че носи името на войвода. Той е силен духом, с проницателен ум и с поетичен гений. Само свобода е нямал и тази нетърпима липса е унижавала и дори унищожавала неговите човешки духовни богатства. Ето на тази свобода, осъзната като жизнена необходимост, се обрича всецяло Ботев и революцията става негова едничка религия.

Три гения бушуват в личността на Ботев: геният на революционера, геният на публициста и геният на поета. Как са се съчетавали тези три стихии в един живот, тъй кратък, разкъсан от превратности и жестоки противоречия?

Излишно ще бъде да припомням героичната жизнена одисея на Христо Ботев, така добре позната на всеки българин. Роден и израсъл в Калофер, на 20 години той вече е национален поет, който може да оспорва славата на най-великите. На 25 години никой не мисли да го нарича „млад“, защото е главен редактор на вестник, член Българския революционен централен комитет и глава на семейство. А на 27 години той е вече безсмъртен – личност, без която нацията не може. Ботев е финалът на националната революция, нейният най-силен и най-красив акорд.

Луда глава, пройдоха, хъш, нехранимайко, с тези прозвища са го преследвали по улиците и на събранията чорбаджии, бездарни журналисти, набедени писатели и платени патриоти, защото той не се е съобразявал с никакви закони и условности. Но кой дори от неговите приятели се е досещал, че  името му вече е белязано със знака на безсмъртието?

Поетичният гений на Ботев е възхищавал, изумявал и дори заслепявал със своята необикновена яркост не само съвременниците, но и всички следващи поколения. Великият Ботев има своите предшественици в безименните създатели на шедьоврите на българския фолклор. Петстотин години песента е била свободна територия на българите. Сякаш националният ни дух се е трупал столетие преди него, за да прелее, да се събере в душата му и той да стане истинският изразител на този национален дух.

В нашата литература има много велики творци, много безсмъртни таланти, но геният е Христо Ботев. Неговите двадесет стихотворения са цялата истина за нашето Възраждане. Неговата „Молитва“ и неговият „Смешен плач“ са все още единствени. Досега изследователите са издирили „32 мелодии, на които народът пее 15 от двайсетте Ботеви стихотворения“.  Всяка една от неговите песни би могла да се превърне в национален химн. И колко величаво звучи, макар че го е казал простичко и безхитростно:

„НО СТИГА МИ ТАЯ НАГРАДА –

ДА КАЖЕ НЯВГА НАРОДЪТ:

УМРЯ СИРОМАХ ЗА ПРАВДА,

ЗА ПРАВДА И ЗА СВОБОДА…“

Публицистиката заема далеч повече от неговото време и сили. За него това е и професия, и страст, и пряко общуване с революционната борба. В своите статии, коментари, памфлети, фейлетони той съзижда цяло едно мирознание. И днес то изпълва с гордост всяко българско сърце. С тази публицистика  Ботев е не по-малко наш съвременник. Той е изрекъл такива истини, които не само ни учудват и смайват, но ни плашат с дълбочината на проникновението си, с широтата на размаха, с блясъка и смелостта на въображението си.

Привърженик на съюза между балканските народи, той с тревога следи как в някои съседни страни се кроят планове за заграбване на български земи. Когато неговите надежди за подкрепа и помощ отвън почти рухват, когато се убеждава, че дори нашата принадлежност към славянството ще трябва да се заплаща скъпо и прескъпо, Христо Ботев заявява: „Нашият народ притежава доволно нравствени и материални сили, за да излезе сам на политическата сцена на Балканския полуостров и да премери силите си със силите на издихающия турски деспотизъм“.

Но туй, на което Ботев е държал най-много, на което се е посвещавал без остатък – това е безспорно дейността му на професионален революционер. Всичко е подчинено на тази дейност – и личен живот, и творчество. Не случайно в съзнанието на всеки българин Ботев и Левски стоят винаги един до друг.

Дали само стремителният подвиг, направен като че ли ненавреме, броени дни след разгрома на Априлското въстание, го извая в представите ни като митичен герой? Не беше ли неговият подвиг продължение и същност на една велика поезия, на едно изпълнено с прозрение творчество, което също прилича на връх Вола – и поради това, че възпяваше борбата и геройската смърт, и поради това, че беше истински видяно и разбрано чак от следващите поколения.

Ботев е национален културно-героически мит. За всеки българин той някак неусетно се е слял със своите лирически герои в една трепетна цялост. Това всъщност е митът, който за всеки от нас се изразява в страхотната тръпка на стиха

„ТОЗ, КОЙТО ПАДНЕ В БОЙ ЗА СВОБОДА, ТОЙ НЕ УМИРА…“

Ботев не е само велик българин. Той е един от най-великите европейци на новата човешка история. Личности като него се изправят пред света не за да го оставят такъв, какъвто са го заварили, а за да го променят.  Това е достатъчен аргумент за нашата национална кауза да претендира за равнопоставеност в общочовешкия диалог.

Времето не само не засенчва с убийствената си сянка името и делото на Христо Ботев. Народната почит, народната обич и признание се предават от поколение на поколение, и ще ги има, докато има българи в България. Образът на Ботев не може да стои спокойно в позлатени рамки – той е спътник на всеки българин от прохождането до трудните дни на зрелостта.

Днес Ботев ни е необходим повече от всякога. Ние помним неговия завет:

„РАБОТЕТЕ, БРАТЯ, РАБОТЕТЕ!

СЕГА Е ВРЕМЕТО ДА  ПОКАЖЕМ СВОИТЕ СПОСОБНОСТИ И СВОЯТ ПАТРИОТИЗЪМ …“

Вечна ти памет, войводо!”

 

Споделете ни във:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.