Петър Петков и Димитър Димитров, www.kry4mi.com
Тази седмица kry4mi.com ще Ви отведе на мислен воаяж до далечните карибските морета – там, където ромът няма нищо общо с обитател на Столипиново, а кубинките със сигурност не будят асоциации с вмирисани мъжки крака. С други думи, ще говорим за Куба. Не, не за онази Куба на пурите,мохитото и Фидел Кастро, а за бистро „Куба”, което (ще се убедите в последствие) има немалко подобия с острова, чието име гордо носи. И така, опъвайте смукача, грабвайте шнорхела и нека заедно се потопим дълбоко в атмосферата на поредната култова кръчма под тепетата на любимия Пловдив.
Ако трябва да бъдем напълно откровени, до неотдавна бистро „Куба” бе тера инкогнита за самите нас. Последователи на нашето кръчмолюбско дело (благодарим ти Боби) ни издадоха наличието на китна питиепродавница в непосредствена близост до хирургиите на Пещерско шосе. Това бе достатъчно да събуди любопитството ни и с бодра стъпка и лимит от 10 лева се упътихме към неизвестното. Оказа се, че бистро „Куба” е съвсем лесно за откриване – просто слизате на автобусната спирка на хирургиите (срещу училище „Васил Петлешков”) и се оглеждате за бяла къщурка с циментирани маси отпред. Тук е неизбежен паралелът с „Водолаза”, където циментът е вкопчен в пейките, а масите играят свободно като странджански нестинари всеки път, щом почерпен клиент реши да потърси опора в тях. Мнозина са падали жертва на тази илюзия и затова адмирираме горещо зидарската съобразителност в „Куба”-та. Местоположението също е много благоприятно поради намиращото се в близост лечебно заведение, защото, както знаем, лечебни способности има и алкохолът, правилно дозиран, разбира се. Впрочем се води задочен спор, дали клиентите на хирургиите са клиенти на бистрото, или обратно, но този ребус, подобно на онзи за яйцето и кокошката, винаги води до задънена улица.
Истинската възприятелна вакханалия обаче започва с наближаването на кръчмата. Освен упоменатите вече маси, пред погледа на госта се изпъчва витрина тип „Балкантурист”, която дава убежище на промоционалните кюфтета и кебапчета за 50 ст. (за тях мечтаят не един и двама „кубинци”). Освен скарата, бистрото предлага богат асортимент от природосъобразни храни: като се мине през аламинутите и сандвичите и се стигне до супите и мистериозната категория „готвено” (какво и от кого, не е ясно). Алкохолният избор не е особено богат, но пък за нас има радост винаги, когато има градус. Интересен факт е, че в бистро „Куба” все още предлагат от онези цветни сокчета от 10 ст., запечатани в пластмасова чашка. Според нас това се дължи на факта, че ниските цени подтикват даже и най-стиснатите клиенти към едно по-либерално фискално поведение и непредвидени харчения. Нека все пак да не забравяме, че в условия на икономическа криза най-добре е да се инвестира в ликвидни активи, каквито несъмнено са алкохолът и мезето!
Но нека пристъпим смело към вътрешността на кръчмето. Там господстват тънкокраки пейки и коледни гирлянди, като последните създават неповторим коледен уют дори и в най-морните августовски жеги. Барът на свой ред е изключително екстравагантен: най-вдясно са окачени три икони на Дева Мария с младенеца, точно до тях-дяволита реклама на водка „Флирт” с полугола мацка, календар с голораменна Лили Иванова и за финал голям плакат „Каменица”, също обграден с икони. Присъствието на толкова много икони също не е никак случайно – често се налага да минем през дълъг алкохолен маратон, за да пречистим грешните си души и достигнем най-накрая до духовната нирвана.
Зад бара пък, разбира се, стои курдисан собственикът, чиито мустаки са нещо средно между онзи герой от филма „Карибски пирати” и нашия си воевода Филип Тотю. Той с радост откликва на всяка алкохолна покана и често присяда при посетителите на бистрото, за да чоплят заедно световните мистерии и глобалната конспирация. Това без съмнение е ловък маркетингов трик, защото доказан факт е, че няма по-добро мезе за ракията от мнителен събеседник, наясно с всички далавери в България. Ние като същински underground изследователи и радетели на българската кръчмарска култура слушахме в захлас безбройните истории и се потапяхме все повече в разказите. И така слушайки за аферата на Йорданка Христова с Фидел Кастро, далаверите с ДДС и брейди облигациите, денят неусетно и безгрижно премина в харчене на банкноти с различен номинал и поръчване на всевъзможни алкохоли и мезета.
Ако и Вие, скъпи приятели, сте последователи на нашето верую „Да пием за по-хармоничен, здравословен и лишен от стрес живот!”, то задължително посетите бистро „Куба”.
