Този път тръгнах с амбиция да се класирам
Когато чух диви животни в тъмното настигнах мъжете пред мен със спринт
Емоцията да участваш е незаменима
Славена Шекерлетова
110 км, взети само за 17 часа и 40 минути в Родопите, разбира се с нощен преход. Жената, която успява да премине едно от трасетата на най-трудния ултрамаратон в България „Персенк Ултра“ и да финишира първа с този резултат е Мая Танева. Ако възрастта е важна, тя не я и крие – Мая е на 42 години. Запалва се по маратоните през 2013-година, когато се провежда „Персенк Ултра“ в родния ѝ град, което я мотивира да участва и да тренира по-усилено и занапред. Оттогава насам често участва в различни маратони у нас, и в чужбина.
"Персенк Ултра" започва от Асеновград и се провежда за пета поредна година. Тазгодишното състезание премина под надслов "Битката на титаните" и в него участваха едни от най-добрите бегачи от България и от света. Общо участниците бяха около 360, имаше маратонци от 19 държави, от пет континента. Организатор на проявата е Сдружение "Български ултрамаратони" с подкрепата на Община Асеновград.
В Асеновград стартираха маратонци от Аржентина, Армения, Австралия, Бразилия, Великобритания, Гърция, Ирландия, Испания, Македония, Малайзия, Холандия, Полша, Румъния, Русия, САЩ, Турция, Украйна и Чили. Състезанието включва три трасета.
Най-дългата и трудна дистанция е 160 километра ("Персенк Ултра").Втората дистанция е "Диво прасе ултра" и е с дължина 110 км., а най-малката – "Орехово Ултра" е с дължина от 50 км.
Мая Танева финишира първа на „Диво прасе ултра“ с маршрут: Асеновград – м. ГондаВода – х. Безово – вр. Червената стена – старият Римски мост до с. Югово – с. Югово – х. Пашалийца – с. Павелско – с. Малево – с. Орехово. След селоОрехово, състезателите продължават към Бяла черква – вр. Баба и финишират отново в Асеновград.
Мая, очакваше ли, че ще се класираш с толкова добро време и кое ти даде кураж за този резултат?
Това да видя моят град (Асеновград) с всички тези хора на едно място – хора, с които се засичаме по състезания и поддържаме връзка в интернет, сега са ми накуп тук, а трасето в началото му минава край моята къща преди да стъпи на пътеката… беше много хубаво.
Но този път тръгнах с амбиция да се класирам, да видя колко мога. Всеки път когато финиширам аз съм една ухилена, една айляшката и хората ми казват:„Това ли са ти силите, толкова ли можеш?“. Този път исках да видя колко мога, ако си дам много зор. Преди „Персенк Ултра“ тази година участвах в маратона в Трявна на 141 км и понеже реших да пропусна 160 км Персенк ми дойде кураж да участвам за време на Диво прасе 110 км. Но когато стартирам, тия амбиции ги забравям. Тогава си с много хора, в планината си и първото нещо, за което мислиш е твоята сигурност по трасето. След това в рамките на състезанието усещаш комфорта си, защото може да ти стане лошо, да навехнеш нещо, да се загубиш. По време на състезанието разбирам какво мога да правя и дали ще играя за скорост. В Кортинад'Ампецо, Италия, 45 км в Алпите бях една от 2000 човека. Тогава исках да се насладя на гледките, да снимам. Пих вода от глетчерови реки, мих се в тях, газих ги (с еднокрасиво падане)… Нагледах се на красоти, които ти спират тотално състезателната дейност – хилиш се като идиот и снимаш като кифла (по някое време все пак се сещах и хуквах ). Преминах през водопади и сняг, през морени, каменни тунели, тучни ливади, каменни свлачища… Валя ме дъжд, пече ме слънце. Стигнах до най-високата точка от трасето. Хората едва издрапват до горе, а аз се хиля и събирам камъни за моите приятелки.
Кой е най-силният момент в едно състезание?
На всяко едно състезание има една емоция, една еуфория, може би заради това го правиш, да се върнеш към това усещане, а като отидеш на старта – да се видиш с другите от същата порода, да се поздравиш с тях и усещаш как минутите започват да текат наобратно и казват старт, приключението започва. Но тук в Асеновград съм с тази звездичка, че си ми е вкъщи.
Цялото интервю четете в КАПАНА.БГ
